Елизабет Тейлър

Елизабет Тейлър – вечна и неустоима. Обаяние, скандали и пари

За нея могат да се изпишат тонове литература. И са изписани. Наричат я Кралицата на Холивуд. За скандалите около нея е писано почти толкова, кокото и за ролите й. За финансите й – също. Списание „Форбс“ изчисли след смъртта й през 2011 г., че тя заема първо място по доходи, придобити след кончината й. Медията пресметнала, че наследниците й са получили само за година 210 млн. долара. Тази внушителна сума била от търга за продажба на бижутата й и от хонорари за филмите й, както и от продажбата на нейните марки парфюми. Това естествено е Елизабет Тейлър.
Наистина няма друга актриса в Холивуд, която да се е движила така между „Осанна“ и „Разпни го“. Докато за част от кинокритиците Лиз е великолепна и неповторимо обаятелна актриса с огромни възможности, немалко кинохроникьори я определят за… посредствена. Къде е истината? И на този въпрос трудно може да се отговори. Факт е обаче, че тази жена е изключително обаятелна, че е направила неповторими роли, че животът и кариерата й са съпътствани от десетки шумни скандали, че има осем брака зад гърба си, че е притежавала много пари. Тя например прибира рекордните за времето си 1 млн. долара, за да се снима в историческата драма „Клеопатра“ от 1963 г. Тази лента е най-скъпата за времето си.
Тези факти са неоспорими. Може би не се знае само точната сума на имуществото й, но то се изчислява на не по-малко от 600 млн. долара.

Тейлър е родена през 1932 г. в Лондон, но има и американско гражданство, тъй като родителите й са граждани на САЩ. Нямаше да е Лиз Тейлър такава, каквато по-късно я видя кинопубликата, ако не бяха именно нейните родители. Дарбата й е отделен въпрос, но е много важен в случая родителският подтик. В британската столица семейството на Лиз води живот като фамилия от хайлайфа. Баща й има художествена галерия, изкуството не е нещо чуждо в дома на семейството, майката на бъдещата актриса сама я насърчава да потърси снимки в киното. По-късно, когато Тейлър се преместват в Щатите, бащата отново открива галерия в Лос Анджелис. От 3 годишна пък Лиз започва да тренира балет, което вероятно й дава усещане за красота и финес. По-късно, когато става една от най-известните актриси в Холивуд, естетите не пестят суперлативи за нея – невероятна женственост, сексапил, покоряващ поглед, завидно излъчване. Е, идва момент в който тези суперлативи избледняват, но всяко нещо с времето си…

Именно в Съединените щати майката на Лиз настоява дъщеря й да бъде прослушвана за участие във филми. Още тогава режисьорите са впечатлени от уникалния поглед на бъдещата актриса и най-вече от цвета на очите й – сини, с лавандулов оттенък, с тъмни двойни мигли. Малката чаровница се явява на прослушване в две киностудии едновременно, където е одобрена, но с майка си избират договор с Universal Pictures. Това става през 1941 г., когато Елизабет е на 9 години. Става така обаче, че в тази студия тя получава само една незначителна роля и контрактът е прекъснат след година. После идва нов договор през 1943-та, а Лиз се появява в малки роли в „Джейн Ейър“ (1943 г.) и „Белите скали на Довър“ (1944 г.).

Когато е на 12 г., Тейлър все пак получава и по-голяма роля. В „Национално кадифе“ от 1944 г. Елизабет се превъплъщава в ролята на момиче, което иска да участва в състезания за момчета. За тази роля тя се учи да язди кон и се справя много добре. Не закъсняват и ласкавите отзиви за играта на девойчето. Някои критици дори акцентират не толкова върху играта й, колкото върху красотата. По това време Тейлър вече има договор с компанията MGM.
Когато става на 15, се появява във филма „Синтия“ от 1947 г. и пак същата година в „Живот с баща ми“. Явно е била много добра за възрастта си, защото списание „Лайф“ си позволява да я нарече най-успешната холивудска актриса. А за тази възраст това е повече от впечатляващо. Въпреки това следващите няколко роли са незначителни и не привличат вниманието на критиците.
Тейлър прави прехода към възрастни роли с филма “Конспиратор“ от 1949 г., в който играе съпруга, която подозира, че нейният мъж е съветски шпионин. През 1950 и 1951 г. следват участията й във филмите „Голямото изтрезняване“ и „Място под слънцето“. През 1952-ра компанията MGM отчита един от големите си финансови успехи с 11 млн. долара печалба за историческия филм „Айвънхоу“ с Тейлър. Самата актриса обаче не е доволна от продукцията, тъй като смята ролята си за повърхностна и незначителна.

Към средата на 50-те години Лиз започва да открива по-добри и интересни роли за себе си, които я удовлетворяват от професията. През 1956 г. се появява в драмата „Гигант“. Филмът обира овациите на критиката, но не получава номинация за „Оскар“. Пресата обаче коментира, че играта на Тейлър е впечатляваща и е един от най-силните козове на продукцията. През следващата година Елизабет се появява в драмата „Окръг Рейнтри“ и макар да не одобрява ролята си, за първи път получава номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.
Има един филм, който самата Елизабет Тейлър определя като връх в професионалната си кариера. Това е лентата от 1958 г. „Котка върху горещ ламаринен покрив“, направен по знаменитата пиеса на Тенеси Уилямс. Освен че печели 10 млн. долара само от прожекции в американските кина, филмът привлича вниманието и с играта на Лиз, която получава втора номинация за „Оскар“. Третата номинация за престижния приз отново за най-добра актриса идва с участието й във „Внезапно, миналото лято“ от 1959 г., отново адаптация по Тенеси Уилямс. За тази роля е удостоена и с първия си „Златен глобус“.

След тези заслужени номинации логично идва и първата награда „Оскар“ за най-добра актриса. Това става с филма „Бътърфийлд 8“ от 1960 г. На Елизабет е поверена ролята на класна проститутка и макар тя да намразва тази роля, именно за нея печели първия си „Оскар“. Лентата пък прави печалба от 18 млн. долара от прожекции в целия свят.
Следва един филм, около който се въртят скандали. Става дума за историческата сага „Клеопатра“ от 1962 – 1963 г. Като обществена личност по това време Тейлър е активен поддръжник на еврейските и ционистки каузи, поради което Египет й забранява да снима филма в тази страна. По-късно обаче забраната е отменена, той като властите в африканската държава преценяват, че лентата би им донесла добра реклама. Както и става, между другото. За ролята на египетската царица актрисата получава невиждан дотогава хонорар от 1 млн. долара. Всъщност с този филм идва и първият много шумен скандал, свързан с името Тейлър. На снимачната площадка на „Клеопатра“ се разпалва буйната и страстна любов между Елизабет и уелския актьор Ричард Бъртън. Искрата пламва още при първия досег на двамата актьори на снимачната площадка. Когато Тейлър и Бъртън се целуват, казват, че целувката им продължила неимоверно дълго и се наложило режисьорът да извика няколко пъти „Стоп“ на камерата. Пламъкът на любовта така ги изгаря двамата, че Лиз загърбва тогавашния си четвърти поред съпруг, а Ричард се развежда с жената, за която е бил женен 14 години. Съвместният им живот след първия брак (защото има и втори) продължава 10 години. Тези две петилетки обаче не са изпълнени с розови сънища, напротив – светската преса не спира да ги следи 24 часа в денонощието, двойката пък почти не пропуска светско събитие, двамата си приличат и по любовта към алкохола. Често се карат шумно, на всеослушание, след което пък се прегръщат и целуват страстно и пак са си като влюбени гълъбчета.

Тук е мястото да кажем, че Елизабет и Ричард имат заедно снимки в 11 филма и макар да се развеждат през 1974-а, се помиряват скоро и пак сключват брак, който се разпада през 1976 г. В едно свое интервю пък след смъртта на Бъртън екстравагантната актриса признава, че ако той е бил жив, щели да се оженят трети път…

Между другото, понеже стана дума за „Клеопатра“, самите снимки на филма не минават гладко. Медиите следят абсолютно всичко, което се случва на снимачната площадка, и го правят най-вече заради връзката между двамата главни актьори. Костюмите са адски скъпи, атрибутите също, което превръща продукцията в една от най-скъпите за времето си. Медиите изчисляват дори крайна цена 62 млн. долара, което, ако е вярно, прави „Клеопатра“ най-скъпият филм, заснеман дотогава. И въпреки култовата роля на Тейлър като египетската царица, критиците са отново разделени в мненията си. Дори по-голямата част от тях твърдят, че ролята й не е сполучлива най-вече заради това, че Лиз е натрупала наднормено тегло, а гласът й е слаб. Между другото, след време самата Тейлър ще определи продукцията като най-слаба в кариерата й…

Това обаче не й пречи 3 години по-късно да прегърне втори „Оскар“ в кариерата си за най-добра роля – за психологическата драма „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ през 1966 г. В този филм тя отново играе с Ричард Бъртън, а продукцията носи неочаквано добри приходи.
Към края на 60-те години обаче Тейлър неочаквано за мнозина слиза надолу по професионалната стълбица. Може би за това оказва влияние фактът, че проблемите й с алкохола стават обществено достояние. Тя натрупва тегло и започва да излиза от стандартите за холивудска женска красота. Лекува се в клиника за алкохолици. Това пък води до факта, че все по-трудно се намират роли за нея, макар че все още е само на 45 г. Отчаяна, тя насочва усилията си към подкрепа на шестия си поред съпруг Джон Уорнър, който е политик от Републиканската партия. Може би тук е мястото да споменем, че Елизабет не е скромна по отношение на съпрузите си. В един момент актрисата признава публично, че е спала само с мъжете, с които е имала брак. Естествено пресата следи сватбите й и отбелязва, че тя има 8 брака, но 7 съпрузи, тъй като с единия се е омъжвала два пъти. Става дума за Ричард Бъртън. Сега малко за другите й мъже. Първият е, когато тя е едва на 18 г. Това е Конрад „Ники Хилтън“ джуниър, наследник на веригата хотели „Хилтън“.

Вторият й съпруг е британският актьор Майкъл Уайлдинг, който е с 20 г. по-възрастен от нея. Третата й сватба е с филмовия и театрален продуцент Майк Тод, а четвъртата с Еди Фишър. После се жени за Ричард Бъртън, това става през 1964 г. Разделят се през 1974-та, но се сдобряват и пак се женят, като отново се разделят през 1976-та. Следващият й съпруг е политикът Джон Уорнър, а седмият й и последен съпруг е строителят Лари Форентски. Развеждат се през 1966 г., когато Лиз е на 64.
И колкото и да е магнетична като млада, годините слагат своя отпечатък. През 1980 г. Тейлър се снима в „Огледалото се пропука от край до край“ по романа на Агата Кристи. По същото време тя играе и в театъра на Бродуей в постановката „Малките лисици“. Пиесата чупи рекорд по зрителски интерес и билетите за спектакъла са продадени за 6 месеца напред.

През 80-те години Елизабет участва най-вече в телевизионни продукции, а през 90-те години ролите й вече са съвсем епизодични. За последно се появява на екран през 1994 г. в комедията „Семейство Флинстоун“, а през 1991 се снима в последния си телевизионен филм (вж. филмографията на актрисата отделно). Умира на 79 г. през 2011 г.
Естествено след нейната смърт интересът към живота и професията й не стихват и до днес. Няма как да не е така – дали е икона на холивудското кино, или не, но така или иначе тя оставя трайна следа в историята на Седмото изкуство. Не само с наградите си, между които „Оскар“, „Златен глобус“, призовете на БАФТА, ордена на Британската империя. Някои отброяват общо 36 награди 6 номинации за различни призове и заслужена звезда в Холивудската алея на славата.

Разбира се тя не е единствената, но е една от първите актриси, които пускат на пазара своя серия парфюми, общо 11 вида. Отчита се, че сред най-продаваните са Passion и White Diamonds. Светски хроникьори дори твърдят, че Лиз е спечелила повече пари от парфюмите, отколкото от актьорските си хонорари за цялата кариера в киното. След смъртта й колекцията й бижута пък се продава на търг за рекордната сума от 156 млн. долара. Може би това донякъде й дава правото приживе да признае: „Успехът е страхотен дезодорант. Той отнема всичките миризми от миналото“…