I'm Still Here

Годината e 1971. Бившият депутат и отявлен критик на военната диктатура в Бразилия Рубенс Пайва е отведен от дома си в Рио де Жанейро под претекст, че трябва да даде показания. Оттогава той е в неизвестност. Сценарият на политическата драма на Валтер Салес (Мотоциклетни дневници) е по мемоарите на сина на депутата – Марсело Рубенс Пайва. Филмът разказва историята от гледната точка на съпругата на Рубенс – Юнис (Фернанда Торес), чието неуморно търсене на истината за съпруга й продължава десетилетия.

Малко филми ще ви трогнат така, както Още съм тук. Тази потресаваща истинска история се превръща във вълнуващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта. В сърцето на филма са неговите герои и внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка. Фернанда Торес прави едно от най-силните изпълнения на годината като превключва мълниеносно от безмълвно опустошение към привидно спокойствие и нито за миг не звучи фалшиво, защото всяка емоция се изписва на лицето й. Тя е заобиколена от звезден актьорски състав с автентично присъствие, сред който изпъква майка й, легендата на бразилското кино Фернанда Монтенегро, която помним от "Централна гара Бразилия" на Салес.

Общо : 50 награди и 59 номинации, включително ОСКАР за най-добър международен филм през 2025г.