Омар Шариф

Омар Шариф – некоронованият принц, покорил Холивуд

Шестедест години знаменита, епична кариера в киното, повече от 100 харизматични роли, аплаузи от критиката и любовта на публиката, нарекла го Принца на Египет. Това е само в едно изречение богатата характеристика на една от емблемите на Холивуд и на световното кино Омар Шариф. Когато през лятото на 2015 г. актьорът напусна белия свят, кончината му отбелязаха медиите по целия свят. С право бе отдадена почит към човека, писал филмовата история със златни букви.

Да, и днес въпреки завидната си творческа биография Омар Шариф е популярен и обичан най-вече с участията си в два емблематични филма, наречени с право суперпродукции. Става дума за „Лорънс Арабски” от 1962 г. и „Доктор Живаго” – 3 години по-късно.
Защо тези два филма му носят такава популярност? Не е толкова трудно да се обясни. Първата лента е английска с режисьор Дейвид Лийн. Сюжетът грабва веднага. Историята в продукцията отвежда към събитията от първата световна война. Главната роля е поверена на Питър О’Тул, който се превъплъщава в образа на британския офицер Томас Лорънс. Той печели симпатиите на публиката, тъй като в едни размирни времена в Близкия изток успява да обедини арабските племена, които враждуват помежду си, и да ги поведе смело към победи срещу турската армия. Омар Шариф е Шелиф Али (перфектно превъплъщение в образа), а легендарният Антъни Куин е Ауда ибу Таий. Любопитното около тази лента е, че първоначално ролята на Омар Шариф е била предложена на Ален Делон. Французинът обаче отказва, тъй като... не искал да сложи кафяви лещи, за да скрие сините си очи. Освен това във филма на Дейвид Лийн няма нито един женски персонаж. В замяна на това продукцията получава дузина номинации и награди. Накратко само някои от тях: Номинации за „Оскар” за най-добра мъжка роля - Питър О’Тул, най-добра поддържаща мъжка роля - Омар Шариф, най-добър адаптивен сценарий - Робърт Болт. Номинации за „Златен глобус” - най-добра мъжка роля в драма - Питър О’Тул, най-добра мъжка роля в драма - Антъни Куин, най-добър саундтрак.

Спечелени статуетки „Оскар” 7 на брой - най-добър филм, най-добър режисьор, най-добро операторско майсторство в категория цветни филми, най-добър художник в категория цветни филми, най-добър звук, най-добър монтаж, най-добър саундтрак.
Четири награди „Златен глобус” - най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра поддържаща мъжка роля - Омар Шариф, най-добро операторско майсторство в категория цветни филми. Да не забравим и 4 награди на БАФТА. След такива престижни отличия не ни остава нищо друго, освен да си припомним играта на знаменитите Питър О’Тул, Антъни Куин и Омар Шариф...

Споменахме още една култова лента – „Доктор Живаго” от 1965 г. Това е американско-италианска историческа продукция, стъпила на едноименния епохален роман на руския писател Борис Пастернак. Този роман е анатемосан от комунистическата партия и е издаден в Италия през 1958 г., а Пастернак е отречен като автор и преследван от властта до края на живота си. Интересното е, че режисьор на „Доктор Живаго” е отново Дейвид Лийн, а този филм също е отличен с 5 награди „Оскар” и 5 номинации. В главната роля на Юрий Живаго е Омар Шариф, а Тоня Громеко е Джералдин Чаплин.Продукцията с бюджет от 11 млн. долара носи приходи от над 115 милиона.
А защо Омар Шариф е наречен Принца на Египет, не е трудно човек да се досети. Той е роден през 1932 г. в Александрия и рожденото му име е Мишел Шахуб. По-късно решава да вземе името Шариф, което на арабски означава благороден. Майка му е домакиня, грижи се за къщната работа, а баща му е заможен търговец на палисандрово дърво. Маслото от това дърво се отличава с деликатен, екзотичен аромат, ползва се като антисептично и болкоуспокояващо средство. Родителите едва ли са подозирали какъв наследник имат. Любопитното е, че Омар изповядва първоначално християнската религия, а после приема исляма, за да може да вземе за съпруга любимата си Фатен. Но за това по-късно...

Между другото, семейството било на почит в Александрия и хроникьорите казват, че в дома ми е гостувал често дори египетският крал Фарук, който обичал да разпуска с игра на карти. Шариф учи в колеж в родния си град, където проявява интерес към спорта – като повечето млади хора, и към театъра. После учи физика и математика в университета в египетската столица. Тези науки обаче не са по вкуса му и той записва актьорско майсторство в Лондонската Кралска академия за драматично изкуство.
В началото на 50-те години на 20 век започва актьорската му кариера в Египет, където бързо добива популярност след роли в дузина филми, сред които „Небето на ада”, „Гоха”, „Мъжът в нашия дом”, „Безсънник”, „Грешка на моя любовник”, „Плаж на тайните” и др. Както вече стана дума, първата му англо-езична роля е именно в „Лорънс Арабски” и тя моментално го превръща в звезда. Следват роли в „Падането на Римската империя” от 1964 г., „Жълтият ролс-ройс” от 1965 г. и „Чнгис хан”, също от 1965 г., където Омар е в главната роля. Следва знаменитото превъплъщение в „Доктор Живаго”.

Както и при други големи в бранша и при Омар има перипетии. През 1968 г. той приема поканата да участва в комедията „Смешното момиче” с Барбара Стрейзънд. За този свой първи филм Барбара печели „Оскар”. Правителството на Египет обаче, водено от философията си на фанатизъм, не одобрява участието на Омар, тъй като партньорката му Барбара Стрейзънд подкрепяла Израел. Шариф обаче не се вслушва в тия гласове, нещо повече – снима се дори в продължението на тази продукция. Като си голям, можеш да си го позволиш...
Сред другите най-известни негови роли са във филмите „Златото нва Маккена” от 1969 г. – тук е на екран заедно с Грегъри Пек, същата година влиза в образа на Че в „Че Гевара” с Ричард Харис, „Обирниците”, „Тайнственият остров”, „Строго секретно”, „Ключът къвм свободата”, „Войната в земята на Етипет”, „Служителят за условно освобождаване”, култова роля в „Мосю Ибрахим и цветята на Корана” (вж. отделно филмографията на актьора). В ролята на магьосник Шариф се превъплъщава в телевизионния минисериал „Пътешествията на Гъливер” от 1996 г., а записва роли и в други телевизионни сериали – „Последният тамплиер”, „Империум: Свети Петър”, „Петър Велики”, „Мистериозният остров”.

През 2015 г. вече на достолепна възраст Омар Шариф се снима в „1001 изобретения и светът на Ибн Алб-Хайтам”. В тези снимки той играе до края на жизнения си път...
За личния живот на Омар Шариф е изписано почти толкова, колкото и за филмите му. Той е признат разбивач на женски сърца, по него са въздишали хиляди дами по цял свят, особено когато са го гледали на екран в младежките му години, когато покорява с екзотична красота. Той самият признава, че е имал много жени в живота си, но нито веднъж не е бил влюбен. А тази популярност сред всички зрители, не само сред представителките на нежния пол, иде най-вече от неговата екранна магия – той така се превъплъщава във всеки образ, все едно гледаме реалния герой. Толкова правдив е. Талант. Описват го като широко скроена личност, високо интелигентен, приятелски настроен към хората. Полиглот е, говори свободно арабски, френски, английски, испански и италиански. Обича конните състезания и е влюбен в бриджа. Затова е откровен „По-скоро бих изиграл партия бридж, отколкото да направя лош филм.” Е, има една партия бридж, която му коства много. Припомня я жълтата преса. По време на снимките на „Тайнственият остров” актьорът много харесва една къща на Лансароте, един от най-известните Канарски острови. Той може да си позволи да я купи и го прави. Страстта му към игра на карти обаче му изиграва лоша шега. При една от поредните партии бридж Омар има неблагоразумието да заложи уникалната къща и я губи. А къщата е наистина фантастична приказка, с невероятна архитектура и удобства. Днес е превърната в музей на името на актьора.
И понеже стана дума за брака на Омар Шариф, той е само един – с Фатен. Те се женят през 1955 г. и две години по-късно имат син Тарек. Преди връзката си с Омар Фатен е имала друг брак – с режисьора Езел Зулфикар. След раздялата си с Шариф отново се омъжва, но той не минава втори пъд под венчило.

Светската преса не пропуска да отбележи, че когато двамата се запознават – това става по традиция на снимачната площадка, тя е известна актриса, а той все още напълно неизвестен. Трябва да уточним, че до този момент в египетските филми целувките между актьорите били само симулативни. Режисьорът обаче настоявал актрисата да целуне истински партньора си на екрана. Фатен склонила, но поставила условие – трябвало първо да види кого ще целува. Е, видяла Омар, харесала го и целувката станала истинска...
През 1974 г. Фатен и Омар се разделят, а освен сина си имат и двама внуци.