Soldier Blue / Синият войник (1970)

1864 година. Група кавалеристи,превозваща полковата хазна, е нападната от шайените. В престрелката оцеляват само двама души – младия войник Хонъст (Питър Строс) и девойката Креста (Кандис Бъргън), която е прекарала доста време сред индианците. Двамата ще се опитат да се доберат до лагера на кавалерията.

По време на пътуването им Хонъс се разкъсва между растящата си обич към Креста и възмущението от антиамериканските й убеждения. След драматично скитане двамата пристигат в лагера на кавалерията в навечерието на наказателна акция срещу шайенско селище, която се превръща в кърваво клане...

Измамно почти в целият филм се разказва любовната история на жена, израснала при индианците, и американски войник, и тяхното оцеляване в пустошта. Последните 15 минути обаче имат същия шокиращ ефект, който имат други противоречиви филми като "Канибал Холокост" или "Плюя на гроба ти" – показва се как американската кавалерия направо коли невинно и мирно индианско племе, как децата биват убити или обезглавени, жените са изнасилени и измъчвани до смърт, как се извършва геноцид в името на свободата, демокрацията и свободата, и всичко това изключително нагледно, шокиращо и смущаващо!

Положително качество на лентата е, че не се занимава с типичното клише от дотогавашните уестърни "добрите американци и лошите индианци". В нея няма да видите славен герой като тези на Джон Уейн, който да язди стремглаво към залеза в края, защото "Синият войник" се е заел да покаже най-тъмната страна на американската "слава".

Всичко това е ярко защитено от великолепното и завладяващо присъствие на Кандис Бъргън и Питър Строс, когото българският зрител по-късно ще свързва най-вече с героя от култовия сериал "Богат, беден". Кино от първа величина, с ярко послание, "Синият войник" и досега остава класически пример за ярка гражданска позиция на режисьора Ралф Нелсън и в последствие преобразява тотално образа на уестърна в съвременното кино.