Марлон Брандо

Марлон Брандо, или защо характерът не ти пречи да си велик

… На немалко американски актьори се лепят какви ли не епитети. За дамите е ясно, за мъжете също – те са велики, те са знаменити, те са неповторими, те са легендарни, те са звезди и какво ли не още. И вероятно тези определения са близо до истината. За човека, за когото ще говорим, също могат да се кажат немалко неща. И който както да го приема, този човек е наистина емблема в американското и световното кино. Той е с нелицеприятно детство, буен характер като юноша и младеж, непредвидим, в много случаи несговорчив, има винаги собствено мнение за нещата, в актьорската професия е упорит, преследва винаги целите си, отдаден е на киното, в същото време категорично отказва да учи ролите си наизуст и импровизира, невинаги е съгласен с режисьора, но в замяна на това изгражда персонажи, които остават в историята на Седмото изкуство. Те не са един и два в продължителната му и богата творческа кариера, но достатъчно е да споменем един образ – на мафиота Дон Вито Корлеоне в култовата продукция на Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Тук може да сложим дори точка. Защото той е уникалният Марлон Брандо!
Че е белязал сериозна диря в киното, никой не може да оспори, че е имал периоди на спад и почти пълна забрава – също е факт. Но когато си наистина голям, характерът не ти пречи!

Любопитен факт е, че през зимата на 2023 г. на аукцион в Бостън бе продадено писмо, писано саморъчно от велия актьор до една от неговите многобройни любими – французойката Соланж. Пресата не пропусна да отбележи, че писмото е пълно с правописни грешки. В посланието си актьорът заявява любезно, че къса връзката си с танцьорката по своя вина, тъй като бил грубиян и притежавал откачен и безразсъден темперамент, с който не искал да я нарани. Цената на това писмо пък надхвърли 15 000 долара.
Понеже вече стана дума и за детството на Марлон, няма да е излишно да уточним, че като малък той също не е бил от добрите хлапета, сочени като пример за поведение. Напротив. Имал е сериозни проблеми с дисциплината в училище, по успех също е бил зле, често е посещавал директорския кабинет. Явно науките на са го привличали. По настояване на баща си записва да учи военна академия, но там също често е наказван и в годината, която трябвало да се дипломира, е изключен.

Разбира се тези белези в характера му имат и обяснение. То се крие в семейната среда на родения през 1924 г. Марлон Брандо. Майка му е актриса, но незначителна, а баща му търгува със строителни материали. На пръв поглед нищо лошо. С важното уточнение обаче, че и двамата му родители са заклети алкохолици, а пиянските скандали в семейството (Марлон има две по-големи сестри) са всекидневие. Майката пък често има проблеми с полицията и неведнъж е пренощувала в полицейските управления. Тази ненормална обстановка определено слага отпечатък върху нрава на младия Брандо. Той обаче явно е целунат по челото от Господ, който му е прошепнал, че ще стане знаменит актьор. Така и става. Ако не бе голям, нямаше да има във витрината си толкова номинации и награди, при това все престижни и не по силите на всеки представител на актьорската професия, пък било то и от школата на класическото холивудско кино. Ще споменем само някои от наградите. Две статуетки „Оскар“ - за най-добра мъжка роля в „На кея“ от 1954 г. и „Кръстникът“ от 1972 г. Към това добавяме още цели 6 номинации за същата награда – за най-добра мъжка роля в „Трамвай Желание“ (1951 г.), „Да живее Сапата!“ от 1952 г., „Юлий Цезар“ от 1953 г., „Сайонара“ от 1957 г., „Последно танго в Париж“ от 1973 г. и за второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“ от 1989 г.

Наградите на БАФТА са три и те са за най-добър чуждестранен актьор в „Да живее Сапата“, „Юлий Цезар“ и „На кея“, като за този приз има и 4 номинации. В актива на Брандо са още 2 награди „Златен глобус“ – за най-добра мъжка роля в „На кея“ и „Кръстникът“, както и 4 номинации за глобуса. През 1979 г. Брандо получава награда „Еми“ за най-добра второстепенна мъжа роля в минисериала „Корени: Следващите поколения“.
Естествено възниква въпросът на какво се дължат тези успехи в света на киното, където не се пробива лесно. Всъщност отговорът не е толкова сложен. Марлон, макар да е противоречива личност, знае как да преследва целите си. Когато е изключен от военната академия и живее при една от сестрите си в Ню Йорк, се записва в актьорските курсове на известната по онова време преподавателка Стела Адлър. Там научава немалко от тайните на професията, които му помагат в израстването.

Подобно на немалко свои известни колеги Марлон прави своя актьорски дебют в театъра, не къде да е, а на Бродуей. Това става през 1944 г., а пиесата е със заглавие „Аз помня мама“. За това свое участие обаче младият актьор не получава някакви особено ласкави отзиви. Не е така със заглавието „Кафене Тръклайн“ 2 години по-късно, също на Бродуей, където талантът на Брандо вече е забелязан от нюйоркските театрални критици и те неслучайно го определят като най-обещаващия актьор на Бродуей.
Идва и 1947 г. Тогава 23-годишният Брандо се появява на Бродуей като Станли Ковалски в знаменитата драма на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“ на режисьора Елиа Казан. Това става и неговото най-популярно и харесвано превъплъщение на театралната сцена.
Три години по-късно идва и кинодебютът на Марлон Брандо. Той е в продукцията „Мъжете“ на режисьора Фред Зинеман. В тази лента Марлон влиза в образа на парализиран ветеран от Втората световна война. Любопитен факт е, че поради високата летва, която сам си поставя, преди началото на снимките Брандо по собствено желание живее в продължение на месец в хоспитал за ветерани, за да усети атмосферата и изгради персонажа си автентично.

Когато стана дума за „Трамвай Желание“ от Бродуей, пропуснахме да споменем още един важен факт от творческата биография на Брандо – през 1951 г. той участва успешно и във филмовата версия на пиесата и това му носи първата номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля.
През 1952 г. актьорът получава втората си номинация за статуетката, за ролята си в „Да живее Сапата“. В тази популярна лента Брандо влиза успешно в образа на селянина революционер Емилиано Сапата, който от беден човек се издига до президент на Мексико.
Ролята му в „Юлий Цезар“, филмова адаптация на пиесата на Шекспир, му носи трета номинация за „Оскар“ през 1953 г. Тогава той взема и не по-малко престижния приз на БАФТА.

Споменатият вече филм „На кея“ от 1954 г. носи освен престижни награди още популярност на Брандо в света на киното. Това е криминална драма с режисьор Елия Казан, а Марлон изгражда образа на докера Тери Малой, който става свидетел на убийство. Сюжетът развива и любовна история – Тери се влюбва в сестрата на жертвата и заедно разкриват престъплението. Любопитен факт е, че този филм е издигнат в култ от критиката и заслужено получава 8 статуетки „Оскар“ и още 16 различни отличия. Брандо пък взема „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА.
През следващите 3 – 4 години гледаме актьора в няколко филма, в които той се превъплъщава в различни по типаж персонажи. Играе Наполеон Бонапарт в „Дезире“ от 1951 г., става Скай Мастърсън в „Момчета и кукли“ от 1956-а заедно с Франк Синатра, изпълнява ролята на Лойд „Ейс“ Грувър в „Сайонара“ от 1957 г., после е лейтенант Кристиан Дисъл в „Младите лъвове“ от 1958 г.
Три години по-късно прави своя режисьорски дебют с уестърна „Еднооките валета“.

Понеже вече стана дума и за спадове в кариерата му, тук е мястото да ги отбележим. През 60-те години на миналия век Марлон се снима във филми, които не са добре приети от критиката и от публиката, и името му на актьор започва да се обезценява. Просто спират да го търсят за добри роли. Случва се нещо, което отново го изстрелва към върха. И това нещо е култовата продукция на знаменития Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Който е гледал този великолепен филм, не може да не си е казал едно: Няма друг актьор, който може да изиграе така успешно боса на мафията Дон Вито Корлеоне. Няма! Образът е толкова майсторски изграден, че срещу теб от екрана те гледа наистина коравосърдечен и безочлив мафиотски бос. Физиономията на актьора в този филм също много му помага, както и тембърът на гласа. През 2022 г. бе разкрита тайната как Брандо изглежда по този начин, с лице на булдог и издути бузи. Жълтата преса бе писала през годините, че за да изглежда така, преди снимките актьорът натъпквал от двете страни на бузите си мокри топки памук, които да ги издуват. Репортер обаче след дълги години успял да изкопчи истината. Тъй като Копола много харесал вида на Марлон – с топките памук в устата, поръчал на специален майстор зъботехник да изработи протези, които актьорът полагал в устата си преди началото на снимките…

Така или иначе „Кръстникът“ носи на Марлон втори „Оскар“ за главна мъжка роля. Актьорът обаче скандализира обществото, тъй като бойкотира церемонията по награждаване и не получава лично статуетката си. Вместо това праща на церемонията наследничката на индиански род – актрисата Сачин Литлефатър, в знак на протест срещу дискриминацията на коренното население на Америка. Тя прочита кратка декларация на сцената и отказва наградата от негово име.
1972 година обаче е знаменателна за Марлон и с участието в още един филм, окачествен като скандален – става дума за „Последно танго в Париж“ на режисьора Бернардо Бертолучи и с дамската роля на Мария Шнайдер. Продукцията, която бе излъчена и по родните кина (по онова време забранена за зрители до 16 г.), предизвика неодобрение поради сексуалната си откровеност. За ролята на Пол в тази лента Брандо отново получава номинация за „Оскар“.

С Джак Никълсън гледаме Марлон Брандо в уестърна от 1976 г. „По Мисури“ на режисьора Артън Пен. Тук той отново е в главната роля, за която вече заработва милиони долари хонорар. Дори се стига до скандал в киносредите, когато Марлон прибира повече от 3 млн. долара само за участието си с малка роля в „Супермен“ от 1978 г.
В богатата филмография на актьора (вж. отделно) няма как да бъде подминат още една касова продукция – „Апокалипсис сега“ отново на Копола от 1979 г. Филмът получава цели 8 номинации за „Оскар“ и печели 2 – за най-добра операторска работа и за най-качествен звук. В този нашумял филм Брандо влиза в ролята на полковник Уолтър Курц.
Последното десетилетие на миналия век бележи участия на Марлон Брандо в „Островът на д-р Моро“, добри отзиви за „Новакът“ и „Новият Дон Жуан“. Последното участие на Марлон на големия екран е в криминалния трилър „Прецакването“ с Робърт де Ниро от 2001 г.

Вече стана дума и за скандалите, свързани с Марлон Брандо. Жълтата преса не пропуска да отбележи факта, че в бурния живот на големия актьор остават 3 брака и 11 деца, сред които три осиновени. Някои от тях са не по-малко скандални от баща си. Освен това той се слави с многобройните си връзки и с жени, и с мъже, и не го крие. Казват, че сред интимните му патньори са известни личности като Тенеси Уилямс, Роже Вадим, Джеймс Дийн и др.
Споменахме и за неговата активна гражданска позиция като защитник на правата на американските индианци.
Марлон Брандо почива на 80 годишна възраст, като по негови указания прахът му у разпръснат на таитянския сотров, на който дълги години е живял, и в морето.