Най-добрият човек, когото познавам (1973)

Млада учителка по литература постъпва на работа във вечерен техникум. Нейните ученици са работници с различни професии. Неизбежен е конфликтът между литературните й представи за живота и нейните ученици - миньори, металурзи, строители, шофьори. За да опознае по-добре учениците си, тя се среща с близките и семействата им, отива на работните им места. Помага й съчинението, което им дава да напишат на тема "Най-добрият човек, когото познавам!".

Така отблизо се запознава с причините, формирали трудните характери на Антония и Мариан, тъгува по преждевременната смърт на Костадин, вижда как заслепеният от несправедлива обида Филип е готов да разруши своето семейно огнище. Учението е взаимно и й помага да открие не само нравствената чистота на тези хора, но да преосмисли своите морални критерии и да намери мястото си сред тях.