Антъни Куин

Антъни Куин – художникът, покорил Холивуд с най-простата формула за щастие

Формулите и философиите за човешко щастие, казват, са колкото са хората на планетата Земя. Всеки си има своето лично разбиране и в зависимост от него обикновено предопределя житейската си и професионална съдба. Има една световноизвестна личност, която, перифразирайки мисъл на гениалния гръцки писател Никос Казандзакис, изрича може би най-простичката формула за щастие. Каква е тя ли?

Щастието е просто нещо - чаша вино, печени кестени, звукът на морето... Просто, но всъщност космическо като измерение. И тази мисъл съвсем естествено пасва на един любим знаменит литературен герой на Казандзакис – Алексис Зорба, или познат като Зорба Гъркът. Стигаме до същността на нещата.

Легендарният холивудски актьор Антъни Куин е единствен в света, успял да пресъздаде за киното и за театралната сцена този любим литературен персонаж. Пресъздава го гениално - така, че и до днес остава ненадминат и на големия екран, и на сцената. Особено с един сублимен момент – гръцкият танц сиртаки на брега на морето. Там, където нишките на дъжда свързват морето с калта, както е казал големият писател Казандзакис.
Няма такава велика сцена! Антъни Куин танцува и светът като че ли е в краката му. Свободният човешки дух, който кърти окови и руши догми, дух, чиито полет никой и нищо не е в състояние да вкара в рамки. Безкраен като морето…

Да, наистина Антъни Куин, починал през 2001 г. на 86, оставя трайна диря в историята на световното кино. И не само! Освен велик актьор той е и гениален художник и скулптор. При това – без да е учил живопис и скулптура. Както и без да е учил литература – пише отлично и има две издадени книги с рекорден тираж. Разностранен талант. Някои твърдят, че това е така заради смесения му произход. В жилите му тече мексиканска кръв и самият той признава, че е наполовина индианец. Може би затова му се отдават и роли в индиански филми, каквито има немалко зад гърба си.

Но понеже стана дума за художническата му дарба – да, дори най-заклетите критици признават таланта му да пресъздава гениални платна и скулптури, които красят изложбените музеи в най-престижните галерии по света. Знайно е, че дори бившият президент на Щатите Роналд Рейгън е имал в Овалния кабинет на Белия дом пластики на Куин.
Не от суета, естествено. Картините му струват милиони. Може да се спори дали в живота си е заработил повече хонорари от кино или от продадени картини и скулптури. Освен като художник Антъни се е пробвал и като боксьор, за което ще стане дума след малко, бил е още музикант и дори свещеник евангелист…

Разбира се, когато на големия екран си пресъздал повече от 150 образа, няма начин да нямаш свои любими персонажи. Сигурно е, че Антъни Куин обича своя Зорба. Той е емблематичен негов герой. Неслучайно за тази роля получава поредна номинация за „Оскар“, при това за най-добър актьор. Иначе Куин е носител на две награди „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – във „Вива, Сапата!“ и „Жажда за живот“. Как се стига дотук?

Ще се опитаме да разкажем накратко, макар че за Антъни може да се говори много. Актьорът е роден през 1915 г. в Мексико. Талантът му не блясва изведнъж. Напротив. Доста години се изтъркулват, преди Куин да стане знаменитост в киното. В младежките си години Антъни се увлича от бокса, като на ринга обикновено излиза, за да припечели по някой друг долар. Явно усетил, че това не е неговото амплоа, записва обучение при великия архитект Франк Лойд Райт – познато име от филм на един любим български киноактьор Тодор Колев.

Именно архитектът интуитивно усеща у младока актьорската дарба и решава да му помогне, като дори го записва на логопед, тъй като поради мексиканския си произход Куин има проблеми с произношението. В пиесата „Чисти легла“ мексиканецът се проявява за първи път като актьор, при това заедно със звездата Мей Уест. После се снима и във филма Parole.

От 1936 до 1947 г. Антъни не блести с нищо особено и участва с второстепенни роли първо като индианец в „Човекът от равнината“, в който се запознава с дъщерята на режисьора Сесил Демил – Катрин, и после се жени за нея, а по-късно го гледаме на екран в образите най-често на индианци, китайски наемници, хавайски вождове. Става дума за филми като „Бъфало Бил“, „Черно злато“, „Семинолът“, „Завръщане в Батаан“, „Небето над Китай“ и др.

Междувременно на Бродуей пък изиграва ролята на Стенли Ковалски в прочутата пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“.
Звездата му изгрява през 1952 г., забележете, когато вече е на 37 и е отново в Холивуд. В партньорство с големия Марлон Брандо впечатляващият филм е „Вива Сапата!“ на режисьора Елиа Казан от 1952 г.

Антъни се превъплъщава в ролята на Еуфемио, брат на Емилиано. За перфектното си изпълнение Куин е отличен с „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Това му носи популярност и в Европа, поради което закономерно идва и поканата за участие в няколко италиански продукции, макар и само във второстепенни роли.

Още по-ярко звездата на актьора изгрява със следващото му участие – в продукцията на Федерико Фелини „Пътят“ от 1954 г. Тук Куин изпълнява ролята на мрачния грубиян и злодей Дзампано, който еволюира в сюжета на филма и у него се пробужда човешкото. В ролята на Джелсомина влиза Джулиета Мазина и според огромното мнозинство от критици това е най-успешната роля на Куин. Твърди се, че именно този филм го превръща в истинска кинозвезда.

Втората си награда „Оскар“ за поддържаща роля Антъни Куин получава за пресъздадения от него образ на художника Пол Гоген в биографичната продукция „Жажда за живот“ от 1956 г. Тук ролята на Ван Гог е поверена на Кърк Дъглас. Статистиците отчитат, че твърде рядко в историята на киното един актьор може да получи номинация за „Оскар“ с едва 6-минутно присъствие във филм. Е, и това се случва.

Пак през 1956 г. гледаме Антъни заедно с Джина Лолобриджида в нашумелия и у нас „Парижката Света Богородица“. Тук Куин изпълнява ролята на урода Квазимодо – звънаря от катедралата Нотр Дам, влюбен до полуда в циганката Есмералда (ролята е поверена на Джина Лолобриджида).

Сред най-известните филми на Антъни Куин са още „Оръдията на Навароне“ от 1961 г., „Реквием за един боксьор“ от 1962 г. Много му се отдава да играе исторически личности – например във филма „Атила“, ролята на шейх Ауда Абу Таи в „Лорънс Арабски“, Аристотел Онасис в „Гръцкият магнат“ и др. През 1969 г. получава номинация и за „Златен глобус“ за ролята си в „Тайната на Санта Виктория заедно с Ана Маняни, която е номинирана за същия приз.

Любопитен е фактът, че през 1983 г. Куин отново става Зорба Гъркът в една постановка на Бродуей, която навърта на прочутата сцена 362 представления!
Последната му роля на големия екран е в продукцията „Отмъстителният Анджело“, която се появява година след смъртта на актьора, през 2002 г.

Разбира се, светската преса насочва обективите си и към този знаменит актьор. Най-любопитното, което се коментира за личния му живот, е фактът, че Антъни е баща на 13 деца от 4 различни жени. Разликата между първото и последното му дете е 60 години, а за последно той става татко, когато е на 80. Дай Боже всекиму, както се казва! Хроникьорите твърдят, че освен законните си 4 съпруги Антъни е преживял любовни авантюри още с актрисите Карол Ломбард, Рита Хейуърт, Ингрид Бергман, Морийн О’ Хара.
Но пък Антъни Куин може да си го позволи.


Не само защото е велик, а и защото се е превъплътил във философията на знаменития си герой Зорба. Няма начин да не е откраднал нещичко от тази философия на свободомислещия човешки дух.
„Тринадесет деца – тринадесет! И ги обичам – обичам ги всичките. Смятам, че съм бил добър баща на всички от тях.“
Колко ли са мъжете, които могат да го кажат?...