Антъни Хопкинс

Антъни Хопкинс или как Ханибал Лектър смълча агнетата

… Когато си изиграл по перфектен начин литературен и киногерой като д-р Ханибал Лектър и всичките му екранни превъплъщения, няма как да не си знаменитост. Защо ли? Ами защото този страховит персонаж е сред класическите кинообрази, макар и изцяло натоварен с отрицателни чувства и емоции. Ханибал Лектър е лекар психиатър, психопат и сериен убиец.
Отгоре на всичко и канибал. Как мислите – лека ли е тази роля? Не, естествено, освен ако не попадне в ръцете на актьор от класата на Антъни Хопкинс. Разбира се, този уелски професионалист в кино бранша има още десетки знаменити роли и това е естествено за неговата класа.

Но едва ли някой ще оспори, че именно страховитият Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“ е емблематична роля номер 1 за Хопкинс. От една страна, романът на Томас Харис е идеална литературна основа за подобен трилър. От друга страна, актьорският състав е „железен“ (в женската главна роля е красивата Джоди Фостър като агент Кларис Старлинг) и успехът на „Мълчанието на агнетата“ (1991 г.) заедно с другите части от поредицата - „Ханибал“ (2001) и „Червеният дракон“ (2002), е очакван и логичен.
Тук е мястото да уточним, че „Мълчанието на агнетата“ е носител на 5 оскара и още 2 номинации за „Оскар“, като единият „Оскар“ е именно на Антъни за най-добра мъжка роля…

Но пък тук иде едно забавно противоречие. Самият Хопкинс в интервюта е признавал, че най-големият злодей, който е изиграл, е Хитлер, а „Мълчанието на агнетата“ въобще не е сред любимите му филми. Иначе, казва Антъни, много ми се отдава да играя чудовища…
Разбира се, когато се говори за Хопкинс, трябва да се заяви фактът, че в своята кинокариера той е пресъздал още образите на такива персонажи като Ричард I (във филма „Лъвът през зимата“, 1968 г.), Клавдий (в „Хамлет“, 1969 г.) , Адолф Хитлер (в „Бункерът“, 1981), Отело (в „Отело“, 1981), Квазимодо (в „Парижката Света Богородица“, 1982), Ричард Никсън (в „Никсън“, 1995) , Пабло Пикасо (в „Да устоиш на Пикасо“, 1996), Алфред Хичкок (в „Хичкок“, 2012 г.).
Каква по-добра атестация от тази? Различни психологически типове от различни епохи. Само талант като Антъни Хопкинс го може! (вж. отделно филмографията на актьора).

Това пък донякъде не пасва на собствените му откровения, че като ученик в училище е бил „мързелив и истинска издънка“. „Не знаех какво правя в училище, затова станах и актьор“, признава Антъни.
Е, едва ли е точно така. Сър Хопкинс е роден през 1937 г. в Уелс, а по актьорската професия се увлича, когато е на 17. Баща му е хлебар и естествено е да иска синът му да продължи неговия занаят. Вместо това Хопкинс ходи на уроци по пиано и у дома често „дрънка“ различни мелодии, които провокират баща му да му се кара, че си губи времето в глупости. Точно на 17 г.

Антъни се озовава в една аматьорска театрална постановка, а на 18 г. с уменията си на пианото се явява кандидат за стипендия в Колежа по музика и драма. Учи там до 1957 г., по-късно е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон, а впоследствие и в Националния театър с директор по онова време легендарния Лорънс Оливие.

На големия екран дебютира във филма „Лъвът през зимата“ от 1968 г. в ролята на Ричард I и веднага е номиниран за престижната награда БАФТА. В тази драма Антъни си партнира със звезди като Катрин Хепбърн и Питър О’Тул. Продукцията печели 3 награди „Оскар“ и две награди „Златен глобус“. Бюджетът на лентата е 4 млн. долара, а приходите надхвърлят 22 млн.

В края на 2022 г. и началото на 2023-а Сър Антъни, който навърши тогава достолепните 85 години, отправи едно интересно телевизионно послание към младите си почитатели. Той призна, че вече 47 години не пие алкохол. Факт е, че навръх 38-ия си рожден ден къса с алкохола. Освен това сподели, че от пиене е щял да умре и посъветва младите хора да избегнат това увлечение. Но пък не скри, че алкохолизмът му е дал ценен житейски опит. Иди го разбери…

Любопитен факт е, че сред многото театрални и кинонагради на Хопкинс освен „Оскар“-а за ролята на Ханибал Лектър той има още един „Оскар“, получен вече на пределна възраст. Това става през 2021 г. за главната мъжка роля във филма „Бащата“ на френския режисьор Флориан Зелер. Така Хопкинс стана най-възрастният актьор в историята, отличен с този ценен приз.
Медиите тогава коментираха, че решението на Академията е било изненада, но с уточнението, че актьорът така или иначе заслужава наградата. В продукцията Антъни се превъплъщава успешно в ролята на мъж, който живее в света на деменцията. Персонаж, който, според кинокритиците, буквално „хваща за гърлото“…

И естествено при толкова популярна личност няма как светската преса да не е насочила интереса си към Хопкинс. Когато е бил отдаден на алкохола, обективите на медиите са фиксирали най-вече този факт. Но не е само това. Пресата неведнъж е коментирала, че освен велик актьор Сър Антъни Хопкинс е добър музикант, композитор и художник – неща, с които никога не е парадирал.

Учудващо, но когато е само на 19 г. Антъни композира валс, изпълнен от оркестър „Йохан Щраус“, който обира овациите на класическата музика. По признания на самия актьор любимите му композитори са Ференц Лист, Фридерик Шопен и Джордж Гершуин.

Между другото, родната публика наскоро имаше отново шанса да види Антъни на големия екран. Това стана по време на София филм фест през март 2023 г. Тогава видяхме любимия актьор в продукцията „Часът на Армагедон“ на режисьора Джеймс Грей. В тази морална драма Хопкинс се превъплъщава в ролята на Арън, дядо на тийнейджъра Пол, който пък влиза в конфликт с родителите си заради поколенческите различия.

Браковете на Антъни Хопкинс са другата тема на жълтата преса. Актьорът има зад гърба си два неуспешни брака. През 1966 г. се жени за първи път за актрисата Петронела Баркър. Въпреки че имат дъщеря, двамата се разделят след 7 години. Тогава Антъни се жени втори път – за асистентката на продуцента Дженифър Линтън, но след 29 г. отново следва раздяла.

През 2001-ва, когато е на 64, Хопкинс среща голямата си любов – продавачката в антикварен магазин Стела Арояве. Тя е от Колумбия и е 18 години по-млада от актьора, който пък признава, че Стела буквално преобръща живота му. Хопкинс споделя, че съпругата му успява да го измъкне от депресията и да го направи щастлив.

И за да разберем нещичко от философията на тази легенда, ще цитираме без коментар изказване от негово интервю: „Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той ми каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”…