Грегъри Пек

Грегъри Пек – руски партизанин или двоен агент?...

Какъв е всъщност Грегъри Пек? Руски партизанин или двоен агент? Въпросът, естествено, е закачка. Повод за нея обаче има. Прочутият американски актьор, носител на най-престижната награда „Оскар“, на 6 награди „Златен глобус“, на „Сезар“ и номинации за „Еми“ и БАФТА, е толкова перфектен в едно от своите превъплъщения на големия екран, че ролята му предизвиква противоречиви чувства и емоции. Иде реч за филма „Дни на слава“ от 1944 г., в който актьорът играе ролята на руски партизанин. Толкова е убедителен, че в комунистическия Съветски съюз тръгва слух, че Пек има руски произход. В Съединените щати пък се заговорва, че лентата е открита комунистическа пропаганда. Любопитното е, че това всъщност е едва първият филм на Грегъри, а не се случва често актьор да блесне още с първата си роля на големия екран. Талантът си е талант. Да не говорим, че още с втория си персонаж – във филма „Ключовете от царството“, където Пек е свещеник, той получава първата си номинация за „Оскар“. Какво по-бляскаво начало от това?

Всъщност в тези факти няма кой знае каква изненада. По простата причина, че Грегъри Пек носи у себе си дарбата на Бога да бъде актьор. И в театъра, и в киното. Хроникьорите никога не са пропускали да отбележат факта, че роденият през 2016 г. Пек е чаровен мъжага, има привлекателна сила, когато е на екрана, а освмен всичко други почти всичките му роли в близо 60 негови филма са положителни. Твърде рядко се е превъплъщавал в отрицателен персонаж. Самият той признава, че е по-трудно да играеш положителен герой, защото тогава трябва да си по-убедителен. А Грегъри е убедителен не само на екрана, но и в живота. Самият факт, че кариерата си в киното, която наистина е славна, гради сам, без ничия помощ, е доказателство за сила на характера. Да тръгнеш от семейство на фармацевт и майка, която го изоставя, когато е на 3 години, а после да си партнираш в Холивуд със звезди като Одри Хепбърн в „Римска ваканция“, с Робърт де Ниро, Ник Нолти и Джесика Ланг в „Нос Страх“ от 1991 г. (Грегъри участва и в първата екранизация от 1962 г.), с Антъни Куин в „Оръдията на Навароне“ от 1961-ва, с режисьори като Алфред Хичкок и Мартин Скорсезе, това е наистина много. И говори много.

Тук е мястото да отбележим, понеже стана дума за постигнатото от Пек без ничия помощ, че макар да блясва още с първото си участие на големия екран, Пек не стига до киното лесно. Налага се да се грижи сам за себе си, сам да се издържа и може би до известна степен отпечатък върху тази негова житейска философия е сложило католическото му възпитание в семейството – най-вече от страна на баща му и баба му, която го отглежда от 3-годишен. Когато учи във Военната академия, а после и в университета в Калифорния, работи като шофьор на камион, за да припечелва някакви средства. Бил е още билето продавач, бил е гид в телевизионното студио на NBC, появявал се е и като манекен на модния подиум, бил е сервитьор и мияч на чинии. Но пък въпреки тези занимания Пек е силно привлечен от актьорската професия и набляга на уроците по литература и актьорско майсторство, което слага отпечатък върху професионалния му път. Участва в постановки на университетския театър. Признава, че сред всичките му превъплъщения на сцената и в киното любимата му роля е на адвоката Атикус Финч във филма от 1962 г. „Да убиеш присмехулник“ на режисьора Робърт Мълиган. Именно за тази своя роля той получава „Оскар“ за най-добър актьор. Грегъри Пек се снима още в популярни ленти като „Омагьосаният“ на Алфред Хичкок, „Снеговете на Килиманджаро“, „Римска ваканция“, „Джентълменско споразумение“ на Елиа Казан, „Стрелецът“ на Хенри Кинг, „Банкнота от един милион лири“, „Как беше завладян Западът“, Златото на Маккена“, „Нос Страх“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Едновременно с киното играе роли и в театъра в родния си град, а театърът е основан от него през 1947 г. заедно с Мел Ферер. Престава да се снима през 1998 г.

Между другото, за разлика от някои свои холивудски колеги, също популярни звезди, Грегъри Пек не бяга от интереса на журналистите и с удоволствие дава интервюта. Няма да е пресилено да се каже, че това му разбиране и отношение до известна степен му помага да придобие по-голяма слава. И може би именно тук е интересният факт, че светската преса не обръща кой знае какво внимание на личния му живот. Репортерите отбелязват почти бегло факта, че актьорът има зад гърба си два брака и пет деца. Първата му съпруга – финландката Грета Кукконен, е майка на три от децата му, а втората му съпруга – френската журналистка Вероник Пасани, го дарява с още две.

Нормално е при толкова слава и известност Грегъри да бъде включен в челната 15-ица на най-големите звезди мъже на холивудското кино. Естествено е и Пек да има звезда в Холивудската Алея на славата. Тръгнал към Ню Йорк със 195 долара в джоба, знаменитият Пек натрупва състояние от участията си в киното и театъра, които надхвърлят 40 млн.

Жълтата преса не подминава и факта, че в живота си Грегъри е проявявал интерес и към политиката, като в един момент е имал намерение дори да се кандидатира за губернатор на Калифорния. Занимавал се е и с хуманитарна дейност, оглавявал е Асоциация за борба с рака, ръководител е бил на програма, която има за цел да популяризира четенето сред младите хора.
Актьорът умира през 2003 г. на 87-годишна възраст.

Приключваме кратките бележки за Грегъри с две негови любими мисли:
„Правя само неща, които обичам.“
„Ако човек трябва да казва на другите кой е, значи е никой.“
Втората житейска максима не е никак чужда на наистина големите в живота и професията…