Дензъл Уошингтън

Дензъл Уошингтън – пътуващ проповедник или журналист? Не, знаменит актьор!

… Мъдрите хора казват, че когато нещо ти е предопределено, то се случва. И няма нужда да си кой знае колко религиозен, за да повярваш в тази максима. Човекът, за когото говорим, е можел да стане пътуващ проповедник. Вероятно щеше да има хиляди последователи. Можел е да стане и журналист, за когото да се бият елитни американски издания, а защо не и да стане носител на „Пулицър“. Можело е, но не се е случило. Защото той, Дензъл Уошингтън, просто е призван да бъде актьор. Успешен, търсен, касов, симпатичен, запомнящ се, който умее да прави впечатляващи кинообрази. И го прави във времето на цялата си творческа кариера на големия екран…

Защо започваме разказа си по този начин ли? Защото тъмнокожият чаровник от Щатите, роден през 1954 г. и любим актьор на милиони зрители по света, е завършил журналистика във Фордамския университет. Придобил е бакалавърска степен. Вместо да се забие като репортер обаче в някое издание, сменя рязко посоката и се насочва към актьорската професия. Едва ли някой от семейството му е предполагал, че ще стане така – баща му е проповедник, а майка му е собственик на салон за красота. Вероятно и от двамата малчуганът е наследил по нещичко. Немалко време е престоявал в храма по време на църковните служби, немалко време е бил и в салона при майка си, където, първо, е слушал интересни истории, а по-късно сам ги е разказвал за разтуха на посетителите. Дори е помагал в разкрасяването на мъжете клиенти. С красотата и религията обаче – дотук.

Любопитното е, че преди да се появи на екрана, Дензъл като други свои колеги актьори от САЩ е пробвал различни професии. Трудил се е във фабрика, бил е пощенски работник, твърди се дори, че за малко е бил и боклукчия. Следващата стъпка е по пътя на актьорската професия. Как се стига дотам?
Факт е, че още като студент Дензъл проявява интерес към театъра и участва в университетски постановки. Съвсем неслучайно идва следващата стъпка – следване в театралната консерватория в Сан Франциско. Идват и участията в телевизионни продукции – дотук стандартно за повечето от актьорите в Щатите. Разбира се, има и разлики. След година учение в консерваторията Уошингтън напуска и записва своя дебют в киното – в телевизионния филм Carbon Copy. В тази изява Дензъл не впечатлява. Следва обаче един друг телевизионен сериал, който вече му носи популярност. Става дума за St. Elsewhere, който се излъчва Зад Океана от 1982 до 1986 г. и в който Уошингтън играе ролята на д-р Чандлър.

Естествено междувременно Дензъл записва и други телевизионни участия – в License to Kill и A Soldier's Story от 1984 г., в The George McKenna Story и Power от 1986 г. Зрителите го забелязват, забелязват го и кинопроизводителите в Холивуд. Може би изненадващо за мнозина, но едва появил се на големия екран, Дензъл веднага получава номинация за най-престижната награда „Оскар“, макар и за най-добра поддържаща мъжка роля. Това става през 1987 г. за ролята му във филма Cry Freedom. За същата продукция той е номиниран за награда „Златен глобус“ за най-добра роля в драматичен филм. Филмът „Слава“ от 1987 г. носи на Уошингтън вече не само номинации, но и награди – „Оскар“ за най-добра поддържаща роля и „Златен глобус“ за най-добър актьор в поддържаща роля. Той вече е известен, става и добре платен, и търсен от режисьорите. Съвсем резонно следват перфектни превъплъщения в касови продукции като „Версия Пеликан“ от 1993 г. на режисьора Алън Пакула (по едноименния роман на знаменития Джон Гришам и с участието на Джулия Робъртс), „Филаделфия“ от същата година в партньорство с Том Ханкс и Антонио Бандерас (тази лента има 5 номинации за „Оскар“), „Дявол в синя рокля“ от 1995 г., „Аленият прилив“ също от 1995 г. (интригуващ трилър, излъчван нееднократно по родните телевизии), „Колекционерът“ от 1998 г. в партньорство с Анджелина Джоли и др. Хроникьорите го определят като виртуозен изпълнител на сериозни роли и въздействащи образи.

Междувременно през 1992 г. и 1999 г. Дензъл получава още две номинации за „Оскар“, съответно за филмите Malcolm X и „Ураганът“. Роят се и хонорарите в банковата му сметка, които вече са минали границата от 10 млн. долара. „Оскар“ за най-добра мъжка роля актьорът получава за филма „Тренировъчен ден“ през 2001 г. За същата продукция той е номиниран за „Златен глобус“ и „Сателит“ – за най-добър актьор в драматичен филм.
Сред другите успешни продукции на Дензъл са още „Почти невинен“ (2003), „Мъж под прицел“ (2004), Deja vu (2006), „Падналият ангел“ (1998), „Американски гангстер“ от 2007 г. – с номинация за „Златен глобус“ и „Сателит“, и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
През ранната есен на 2023 г. медиите обявиха, че Дензъл Уошингтън спира с ролята си на безмилостен отмъстител, какъвто се изявява в екшъна „Закрилникът“. Първата и втората част на тази поредица излязоха съответно през 2014 и 2018 г., в тях Дензъл се превъплъщава в персонажа Робърт МакКол, нещо като съвременния Робин Худ. Според признания на самия актьор това е третата и последна част на тази продукция.

Също през 2023 г. се разбра, че Дензъл ще играе във филма на Ридли Скот „Гладиатор 2“, който се очаква да излезе на екран през 2024 г. Ролята му естествено ще е една от главните. Първата част на тази продукция се появи през 2000 г. и превърна в звезда Ръсел Кроу. Според пресата обаче той няма да участва във втората част. Партньорството между Дензъл и Ръсел не е нещо ново – те бяха тандем и във филма „Американски гангстер“, за който Уошингтън имаше номинация за „Златен глобус“.

Що се отнася до личния живот на Дензъл, светските хроникьори, ако разчитаха на статии само за него, щяха да умрат от глад. Уошинтън е пример за добър съпруг и грижовен баща, който държи на семейството си повече, отколкото на всичко друго. Със съпругата си Паулета Пиърсън са заедно от 1983 г., имат 40 години щастлив брак и 4 деца. Не са много актьорите, които могат да се похвалят с подобна вярност. Нещо повече. Когато подписвал договорите си за поредно участие във филм, Дензъл включвал клауза, според която на екрана няма да се целува с бяла жена, за да не обиди многобройните си тъмнокожи почитателки. Все пак жълтата преса не пропуска да отбележи, че на първата среща между Дензъл и Паулета той изхарчил парите си в ресторанта и се наложило тя да плати таксито. Не е ясно дали това е причината тя два пъти поред да откаже на предложението му за брак и да каже заветното „да“ чак на третия път… Вероятно не е сбъркала, защото благодарение на суперуспешната си кариера семейството разполага с близо 300 млн. долара и се шири в огромно имение в Бевърли Хилс. Уошингтън пък, пише пресата, и до днес продължава да поддържа спортна форма, за да изглежда добре на екрана – пет дни в седмицата играе 10-рундови боксови мачове.

И още нещо – явно фамилията е с добро сърце, тъй като Дензъл е основател и член на Детския фонд на Нелсън Мандела и редовно прави благотворителни дарения.