Джон Траволта

Джон Траволта – супер роли, песни, танци и… дълбока лична драма

Той е изиграл толкова свежи роли, такива песни е изпълнил – сам и в дует, изтанцувал е такива красиви и страстни неща, че чак не ти се иска да повярваш каква дълбока лична драма е преживял. След онова, което се случва в личния му живот, през 2023-а той намери сили в себе си след доста дълга пауза в обществените си изяви да се появи отново в социалните мрежи и да пусне снимка с двете си деца като самотен баща, който изживява мигове с най-любимите си същества на света. Това зарадва милионите му почитатели в инстаграм. Защото те много добре знаят какви удари му е нанесла съдбата…
Този човек е американският актьор, певец и танцьор Джон Траволта. Има десетки роли на големия екран, но като всеки голям има и такива, които са емблематични за него. На първо място е мюзикълът от Бродуей „Брилянтин“ и неговата филмова версия, „Треска в събота вечер“ и естествено „Криминале“ на гениалния Куентин Тарантино.

Джон е най-малкото от 6-те деца в семейство Траволта, роден е през 1954 г. Може да се търси корен в таланта му, тъй като в гена на майката има заложена артистична и музикална дарба, макар че в един момент жената обръща гръб на тези възможности и се преквалифицира в учител. Бащата на актьора обаче няма нищо общо с изкуството, той се издържа от приходите на автомобилен сервиз. Всъщност майката е тази, която подтиква малкия Джон към сферите на културата, тя го насочва и към театрално училище в Ню Йорк и това за него е отлична школовка. Факт е, че през 1970 г., когато е още само на 16, Траволта се включва в музикалната продукция Bye Bye Birdie. И той като немалко свои колеги от Щатите се пуска в началото в различни телевизионни продукции, а през 1972 г. дебютира на Бродуей в театралната версия на мюзикъла „Брилянтин“. Любопитен факт е, че тази пиеса се превръща в тотален хит. Статистиката сочи, че в периода 1972 – 1980 г. мюзикълът се е играл 3388 пъти! По-късно ще кажем и за филмовата версия на „Брилянтин“, също с участието на Траволта, която пък превзема големия екран и чупи рекорди по приходи.

През 1975 г. вече гледаме Джон в The Devil's Rain, филмът се снима в Ню Мексико, а следващата година Траволта се появява във филма на ужасите „Кери“, който пък е базиран на романа на майстора в жанра Стивън Кинг. Режисьор на продукцията е Брайън де Палма. Всъщност това е първият роман на Кинг, който в последствие се превръща в майстор номер 1 в този жанр. Тази негова книга е и първата, която се появява във филмова версия. Във филма Джон Траволта се превъплъщава в образа на Били Нолан. Сюжетът отвежда към главната героиня Кери, която е момиче, владеещо телекинеза. Взаимоотношенията между учениците са интересни, заплитат се и стигат до кулминацията – вечерта на ученическия бал. Там Нолан е отрицателен персонаж, но Траволта изпъква с добрата си игра на млад актьор.
Разбира се, когато пред теб се отварят вратите на киното, е по-лесно да се утвърдиш и да станеш търсено име. Идва 1977 г. За Джон тя е една от знаменателните, защото той влиза в ролята на Тони Манеро от „Треска в събота вечер“. Продукцията справедливо е наречена от критиката култова за времето си. Траволта изпъква с целия си блясък и става световноизвестен. Разказът се завърта около новото за времето си направление в музиката – диското, както и новото увлечение на младите хора – дискотеката.

И макар „Треска в събота вечер“ да се превръща в хит, не са малко онези, които твърдят, че същинският връх в кариерата на Траволта е „Брилянтин“ – филмовата версия на прочутата пиеса от Бродуей, в която Джон също е участвал. Именно в „Брилянтин“ се ражда един незаменим тандем не само в киното, но и в музиката – Джон Траволта и Оливия Нютън Джон. Красавицата от мюзикъла почина на 73 г. от тежко заболяване през лятото на 2022 г. Спомените за нея обаче и нейните творчески изяви, колкото и каквито да са на брой, започват и завършват с „Брилянтин“ и с Джон Траволта. Именно той е човекът, който най-много настоява Оливия да се включи във филма. За нея пък това участие е американският й дебют.

След появата на тази продукция Джон е вече всепризната звезда номер едно и успява да се задържи на върха близо 10 години. Обърнете внимание на филма – той е със супер скромния бюджет от едва 6 млн. долара, а приходите му от продажби надхвърлят 370 млн.! Критиката е единодушна: това е произведение, направено по всички класически закони на мюзикъла, събрал в себе си и доброто настроение, и шегата, и комедията, съчетани с една красива любовна история. Неслучайно музиката от „Брилянтин“ е един от най-тиражираните филмови албуми на всички времена. И макар „Брилянтин“ да има продължение през 1982 г. – „Брилянтин 2“, и макар в него да играе Мишел Пфайфър в главната роля, тази втора част остава много далеч от славата на първата. С бюджет от 11 млн. долара приходите от продажба са скромните 16 млн.

Идва ред и на продължението на „Треска в събота вечер“. През 1983 г. на екран излиза „Да оцелееш“, музикален филм отново с Траволта в ролята на Тони Манеро и режисиран от Силвестър Сталоун. Музиката е на легендарния Бари Гиб, един от основателите на култовата група „Би Джийс“. Филмът печели от приходи близо 130 млн. при бюджет от 22 млн. щатски долара.
Успешна е ролята на Джон Траволта в образа на Джеймс Убриако в комедията от 1990 г. „Виж кой говори“ на режисьора Ейми Хекърлинг. Атестат за успеха на филма са и приходите от продажба – те надхвърлят 300 млн. долара при бюджет от близо 8 млн. Още един атестат – през 1990 г. се появява продължението на лентата – „Виж кой говори пак“, отново с Джон Траволта, а 3 години по-късно се появява и „Виж кой говори сега“.

Годината 1994 също е знаменателна за Траволта. Тогава той се превъплъщава в персонажа Винсънт Вега в успешната продукция на Куентин Тарантино „Криминале“. Интересното е, че самият Тарантино също участва в своя филм редом с Траволта, Самюел Джаксън, Ума Търман, Брус Уилис и др. Продукцията за нула време се превръща в хит и това се дължи на няколко факта. Първо, интересна е разказаната гангстерска история. Увлекателна и направена по каноните на жанра. Диалогът е оригинален, макар на места доста дълъг, но пък не отегчава. Има го черното чувство за хумор, има естествено убийства и кръв, както и отпратки към поп културата. Към това прибавяме отличната актьорска игра и продуктът е качествен. Траволта изпълнява образа на гангстера Винсънт Вега. Обърнете внимание, че при скромния бюджет от едва 8 млн. долара приходите от продажби надхвърлят 215 млн.! В любопитната статистика остава преброяването колко пъти във филма е произнесена думата fick. Отговорът е 265 пъти. За лента с продължителност 154 всеки може да сметне за какво иде реч…

Тук е мястото да отбележим факта, че филмът на Тарантино има общо 26 номинации за различни награди и в различни категории, като печели 8 приза. Самият Джон Траволта е номиниран за „Оскар“ и БАФТА за най-добра мъжка роля и за „Златен глобус“ – за най-добър актьор в драматичен филм.
Сред другите по-известни заглавия на филми с Джон Траволта са „Мъката на белия човек“ и „Игра на пари“ с Дани де Вито, двата през 1995 г., „Код: Счупена стрела“ и „Феномен“ през 1996 г., хита „Лице назаем“ от 1997 г. на режисьора Джон Ву и с Никълъс Кейдж от 1997 г. – един от знаменитите екшъни на Холивуд, излъчван многократно и по родните телевизии. Не можем да не споменем този списък една лента, много популярна и у нас – екшъна „Парола: Риба меч“ от 2002 г. с Холи Бери (вж. отделно филмографията на актьора).
Вече стана дума, че Джон е и много добър музикален изпълнител. Негови са популярните парчета Sandy, That's a prety fucking good, Razzamatazz, EasyEvil, Let her in, Barbara Allen, Rockin' and a Rollin, както и в дует с Оливия Нютън Джон You're the one that I want, Summer nights, The Grease Megamix, Tell me more, This Christmas V.I.P, I Think You Might Like It V.I.P.

И тук стигаме до онова, загатнато в заглавието. Дълбоко в сърцето си Джон носи тежка лична драма. Той е щастливо женен за голямата си любов – актрисата Кели Престън. Семейството се радва на двама сина – Джет (роден 1992 г.) и Бенджамини (роден през 2010 г.) и една дъщеря Ела, родена през 2000 г. Най-големият им син обаче, който страда от аутизъм, умира след пристъп и при нелеп инцидент на 16 години, като по това време семейството разпуска на Бахамите. Това е изключително сериозен удар върху Джон и съпругата му. Вторият тежък удар идва през 2020 г., когато след тежко заболяване умира Кели Престън. Година по-късно умира и майка му. Само ще споменем тук, че той като че ли е орисан да губи любими хора. По време на снимките на „Брилянтин“ пък умира тогавашната му приятелка Даяна Хайланд. Толкова много смърт около него го вади извън релси и той се оттегля за дълго от публичния живот. Мъката му е неописуема и той не я крие. Между другото, през 2023 г. негови близки и приятели се опитаха да го измъкнат от „дупката“ и го посъветваха да започне да се среща с жени, тъй като след смъртта на Кели той не бе го правил. Вместо това Траволта пусна снимки в социалните мрежи, в които казва, че отглежда сам сина си Бен и дъщеря си Ела и това му дава топлина и сили в живота. Любопитно е, че Ели е наследила таланта на баща си и още на 9 г. вече се снима в киното, при това в партньорство с Роби Уилямс. Играе с баща си и в „Отровна роза“ през 2019 г.
Светската преса естествено не пропуска акцента, че актьорът изповядва сциентологията, която е измислена в САЩ система от религиозни вярвания, съчетани с философия. Тя смесва науката с духовността и изповядва безсмъртието на духа. Изданията неведнъж са отбелязвали и изключителната страст на Джон към летенето – той има десетина лични самолета, с които е обикалял по различни дестинации. Естествено има кетап за пилот.

През пролетта на 2023 г. на аукциона „Холивуд – класически и съвременен“ бе предложен за продан белият костюм на Траволта с жилетка и панталон, с които актьорът се е снимал в хитовия „Треска в събота вечер“. Обявената максимална цена в търга бе 200 000 долра, но след огромен интерес и наддаване артикулите бяха изтъргувани за 260 000 долара. Към 2023 г. капиталът на актьора надхвърляше 165 млн. долара.

В заключение – тъжно и мъдро изказване на Джон, което не се нуждае от коментар: „Родители, прекарвайте време с децата си. Защото един ден, когато вдигнете глава от телефоните си, те може и да не са наоколо…“