Жерар Депардийо

Данъчен беглец, французин или руснак, пацифист или просто Казанова… Кой е той? Жерар Депардийо!

Той бяга от Родината си Франция, тъй като е недоволен от данъчната система. Обявява го официално.
Взема руско гражданство, дарено му лично от Владимир Путин през 2013 г., а той засипва руския президент с хвалби.
След време обаче – през 2022-ра, тръгва остро срещу Путин, като на висок глас прокламира, че нападението над Украйна е безумна ексцесия, и напуска Русия.
Обявява се за мир и обещава да дари всички приходи от концертите си в Париж на украинския народ.
Освен това признава, че в Русия е осъзнал, че е… французин.
Срещу него повдигат обвинения в сексуално посегателство едновременно 13 жени, той категорично отрича.
Но пък в едно интервю за българската журналистка Маги Гигова признава публично и без свян, че има 20 деца от 10 жени. Френският Казанова. Да му се възхитиш направо.
Е, няма кой да е друг, освен големият актьор Жерар Депардийо! Истинският наследник на Жан Габен!
Факт е, че той не може да бъде сбъркан с друг. С такава велика и в същото време скандална биография едва ли може да се похвали някой, стигнал до върховете на голямото кино. А той наистина не може да бъде сбъркан. По нищо не прилича на стройните, мускулести и обаятелни красавци от екрана, по които въздишат немалко жени по света. Не е красив, дори напротив. Едър е и не е мускулест. Цапнат в устата. Не му пука от нищо. Умее да пресъздава всякакви типажи, все едно всеки ден е бил такъв като тях. Участвал е в повече от 200 филма, като понякога за година и половина се е снимал в по 12 ленти. Рекорд отвсякъде. Разбира се, има и неуспехи, но те се броят на пръстите на едната ръка.

Жерар е роден през 1948 година във Франция в бедно семейство. Детството му не е от щастливите. Когато е едва на 12, бяга от семейството си и се отдава на скитничество. Не стига това, ами няколко пъти дори влиза зад решетките заради кражби. С две думи – лошо момче. С него междувременно се срещат социални работници, които опитват да му обяснят, че трябва да се вземе в ръце и да се социализира, за да бъде полезен и на себе си, и на обществото. Идва момент, в който Жерар опитва да работи в актьорско студио, където нещо явно проблясва в съзнанието му. Малко по-късно завършва актьорски курсове и вече е стажант в Cafе de la Gare. През 1967 г. дебютира в киното, после през 1971 и 1972 г. се снима в още няколко филма. През 1972 г. играе млад гангстер в „Двама мъже в града“ на режисьора Жозе Джовани, в който главни герои са Ален Делон и Жан Габен. Лентата е много популярна и у нас.
Хроникьорите обаче отбелязват, че звездата на Жерар изгрява след участието му през 1974 г. във „Валсиращите“ на режисьора Бертран Блие. Този филм не е много популярен у нас, но пък във Франция е определен като „провокационен шедьовър“. Сюжетът се завърта около историята на двама дребни престъпници (Депардийо в ролята на Жан-Клод и Патрик Дьовер в ролята на Пиеро), като в историята има замесена и жена. От продажби продукцията печели близо 50 млн. долара.

Тук е моментът да уточним, че творческото партньорство между Блие и Депардийо се разгръща в още няколко филма - Prеparez vos mouchoirs (1978 г.), Buffet Froid (1979), Jenue de soiree (1986), Твърде красива за теб (1989). Пак в този период Жерар се снима във филмите на Марко Ферери „Последната жена“ от 1976 г. и Ciao maschio от 1978-ма, а в драмата „XX век“ играе при Бернардо Бертолучи (1976 г.). Това е една копродукция на Франция, Италия и Германия с музика на легендарния Енио Мориконе. Лентата е забранена за зрители под 18 г. Главните роли се изпълняват от Робърт де Ниро (Алфредо) и Жерар Депардийо (Олмо). През 1989-а гледаме Жерар в „Лулу“ на режисьора Морис Пиала, а за участието си в „Сирано дьо Бержерак“ през 1990 г. Депардийо е отличен с най-високата френска кинонаграда „Сезар“ за най-добър актьор, номиниран е и за „Оскар“, пак за най-добър актьор. Дотогава вече сме го гледали в заглавия като „Инспекторът глупак“, „Обичам ви“, „Избор на оръжие“, „Съседката“, „Неудачникът“, „Дантон“, „Луна в канавката“, „Тартюф“, „Полиция“ и др. (вж. отделно богатата филмография на актьора).

Жерар проговаря за първи път на английски във филм на режисьора Питър Уиър през 1990 г. – в романтичната комедия „Зелена карта“. Това участие му носи „Златен глобус“ за най-добър актьор в комедия или мюзикъл. През 90-те години Депардийо се превъплъщава разнородни в персонажи в „Хамлет“ от 1996 г. на режисьора Кенет Брана, „Жерминал“ през 1993 г., както и от 1998 г. в „Желязната маска“ и „Граф Монте Кристо“. Идва 1999 г., когато същинска истерия не само във Франция, а и в Европа предизвиква появата на „Астерикс и Обеликс срещу Цезар“. Това е първият игрален филм за двамата комиксови герои, а в него Депардийо е в ролята на Обелиск. Тъй като лентата е много харесвана, през 2002 г. тя има и продължение – „Астерикс и Обелиск: Мисия Клеопатра“, отново с Депардийо в ролята на Обелиск.
Когато в началото казахме, че Жерар Депардийо е голям актьор с велика творческа биография, имахме предвид не само значимите му превъплъщения на екрана, а и факта, че почти няма известен режисьор, който да не е поканил този актьор в свой филм. И другото е вярно, че във филмите, в които се е снимал, французинът е имал за екранни партньорки немалко известни и красиви актриси като Катрин Деньов, Изабел Аджани, Марушка Детмерс и др.

Едното няма нищо общо с другото, но покрай сериозната творческа биография на Депардийо през последните години се заформи грандиозен скандал. Става дума за това, че през 2020 г. актрисата Шарлот Арну обвини Жерар в сексуално посегателство и изнасилване, случило се, според нея, през 2018 г. Депардийо отхвърли категорично обвиненията, като за трибуна използва авторитетния вестник Le Figaro. Стана обаче така, че след Арну се появиха още 13 жени актриси, които обвиняват актьора в сексуален тормоз. Те твърдят, че са били обект на сексуални домогвания по време на снимки в периода от 2004 до 2022 г. Прокуратурата пък отговори, че от въпросните 13 дами няма нито едно подадено оплакване или жалба…

И понеже вече минахме към малко по-скандалните неща, актьорът никога не е криел, че обича да си пийва. В някои издания се говореше, че рекордът му е за ден 14 бутилки вино, но в свое интервю той казва, че е пиел по 5 бутилки на вечер, а с възрастта вече се спира само на две.
Освен това Жерар е известен с факта, че няколко пъти сменя религията си. Бил е католик, после се покръсти и прие православната вяра в руската църква в Париж, а преди това бе минал през исляма, будизма и юдаизма. Религиозните възгледи обаче не са го направили никак смирен – има случка, при която се нахвърли да бие автомобилист, който го засякъл на улицата, докато актьорът е на тротинетка. Като за капак – автор е освен на биографията си и на готварска книга. Чудно на колко ли от любовниците си е майсторил кулинарни изкушения…