Ричард Чембърлейн

Ричард Чембърлейн, или защо скандалът не отнесе от вихъра отец Ралф
… Един сериал преди години прикова милиони зрители и най-вече зрителки у нас пред телевизионните екрани. Направо ги отнесе от вихъра. В този филм имаше от всичко по малко, но най-вече една голяма, изпепеляваща, огнена любов. Имаше и един мъж, отец Ралф, по когото ронеха сълзи много, много жени. Не само у нас, а и по света. Сериалът бе „Птиците умират сами“, а мъжът, същият актьор, който стана знаменитост и в „Отнесени от вихъра“. Но, както вече споменахме, този актьор бе толкова обичан и популярен, че дори един немалък светски скандал не успя да го отнесе от вихъра…

Става дума за това, че американският актьор Ричард Чембърлейн, сочен за един от големите секс идоли в киното на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век, призна открито, че е гей. Всъщност той, колкото и да бе популярен, толкова не обичаше да попада под светлините на прожекторите и за неговата ориентация се прокрадваха само догадки. Оказва се, че е имал дългогодишна връзка с Мартин Рабет, сценарист и продуцент. През 2024 г. Чембърлейн навърши 90 г. на хавайския остров Оаху, живееше в изолация. Но пък освен таланта му на актьор Господ го бе дарил и с други умения. Има издадена автобиография (в нея признава нетрадиционната си сексуална ориентаци), има публикувана стихосбирка, умее да пее, рисува хубаво за любител…

Детството на бъдещия талант не е никак розово. Самият той признава в биографичната си книга, че е бил затормозен много от пиянството на баща си Чарлз Чембърлейн, който работел като продавач и похарчвал почти всичко припечелено за алкохол. Пиянските скандали били чест гост в дома на малкия, а веднъж Чарлз дори припаднал от пиене и без малко да се прости с живота си.
Чембърлейн джуниър обаче е ученолюбиво дете. Понеже има нескрито увлечение към изкуствата, завършва колеж, като се обучава в актьорско майсторство и изобразително изкуство. Пак в автобиографията си споменава, че е имал изключително тежък период в живота си, тъй като е принуден да участва във войната в Корея. Във военния конфликт между Северна и Южна Корея обаче, в който се намесват и други държави, младият тогава Чембърлейн така и не става войник по душа. Завръща се в Ел Ей и опитва да намери агент, който да му осигурява роли.

Както обикновено се случва и с немалко негови колеги, в началото Ричард получава малки и незначителни роли – все пак все още никой не познава таланта му. Тогава излиза първото сериозно предизвикателство, което му отваря вратата към известността и към славата. Оказва се, че филмовата компания NBC/MGM търси изпълнител на главната роля в сериала „Доктор Килдер“. Имало изискване все пак това да е млад актьор, но и такъв, на когото се предсказва добро бъдеще. Нещата се случват, а сериалът се превръща в хит в годините на излъчване – от 1961 до 1966 г. Пресата не пропуска да отбележи факта, че Чембърлейн е толкова известен с този персонаж, че е получавал на седмица по 12 000 писма от почитателки! За тази си роля Чембърлейн получава първия си „Златен глобус“ и още куп други награди.

Междувременно талантът му блясва и в театъра. На знаменитата сцена на Бродуей Ричард Чембърлейн се качва с роля в мюзикъла „Закуска в Тифани“, а по-късно през годините го гледаме още в „Моята прекрасна лейди“ и „Звукът на музиката“. В кариерата му се вписва и образът на Хамлет, който той пресъздава в Англия по великия Уилям Шекспир.
И понеже стана дума вече за сериали, следващите епизоди отново въздигат Чембърлейн до върха на славата. Говорим за „Шогун“, който бе излъчен неведнъж и по българската телевизия. Поредицата е по романа на Джеймс Клавел, преведен и на български. В него Ричард се превъплъщава в главната роля, която първо е била предложена на Шон Конъри, но той отказва. Филмът от 1980 г. връща зрителите в Япония от 17 век. В ролята на лоцмана Джон Блакторн гледаме Чембърлейн, пленен от японците. По време на пленничеството си той се влюбва в красавицата Марико (в ролята Йоко Шимада). Двамата актьори имат „Златен глобус“ за изпълненията си. През 2024 г. излезе и римейк на „Шогун“.

Стигаме до третата поредица, донесла световната известност на Ричард Чембърлейн. Отново филм, излъчван и у нас. Става дума за „Птиците умират сами“, за който актьорът взема третия си „Златен глобус“ в категорията най-добър поддържащ актьор в телевизионен минисериал или филм. Годината е 1983-та. Няма да е пресилено да се каже, че дамската аудитория е буквално омагьосана от този филм. В него се разказва за невъзможната, но изпепеляваща любов на отец Ралф де Брикасар (Ричард Чембърейл) и красивата Меган (в ролята Рейчъл Уорд). Да, той е на върха на славата си – красив, обаятелен, нежен по мъжки, чувствен, но… любовта му е забранена. Сериалът, направен по бестселъра на писателката Колийн Маккълоу, има и 6 награди „Еми“ и още 4 приза „Златен глобус“ освен този на Чембърлейн.
Редно е да отбележим, че не само сериалите носят успех на Ричард. Той прави супер успешна роля в „Самоличността на Борн“ от 1988 г. на режисьора Роджър Янг. Филмът е по романа на световноизвестния писател Робърт Лъдлъм. Продукцията е наситена с много психологизъм, гледа се на един дъх, тъй като ситуацията е напрегната, а самоличността на главния герой, който е забравил напълно миналото си, се оказва доста интересна и неочаквана…

С красивата и привлекателна Шарън Стоун Чембърлейн си партнира в „Мините на цар Соломон“ от 1985 г. Отново с Шарън Стоун играе в приключенския „Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото“ от 1986 г. на режисьора Грей Неслън.
С Фей Дънауей и Стив Маккуин в „Ад под небето“ от 1974 година Чембърлейн взема участие в продукция, с право неречена филм-катастрофа. Зрелищната лента е по романите на американеца Ричард Мартин Стърн „Кулата“ и фентъзито „Стъкленият ад“ на Франк Робинсън и Томас Скорша. Сюжетът се завърта около ужаса на огромен пожар в един небостъргач, а филмът буквално хваща за гърлото от страховитите събития и ефектните снимки…

Няма да е справедливо да подминем участието на Ричард Чембърлейн и в екранизациите по легендарния Александър Дюма. В „Тримата мускетари“, версия от 1973 г., Ричард е в ролята на Арамис, а Милейди е Фен Дънауей. Две години по-късно гледаме отново Чембърлейн в „Граф Монте Кристо“, където той се превъплъщава в образа на Едмон Дантес, а се снима и в „Желязната маска“, също по Дюма.
И едно самопризнание на актьора, което по никакъв начин не омаловажава стореното от него в света на голямото кино: „Когато растях, да бъдеш гей, да бъдеш нежен, беше забранено. Не се харесвах и се страхувах от тази си част, затова я скрих и се превърнах в „Перфектния Ричард”, зад който се и криех…“