Ума Търман

Ума Търман – нимфоманката с име на богиня, даряваща блаженство

Вероятно за един актьор от значима величина е невероятно усещането децата ти да поемат по твоя път. Може би не само за актьор, а и за която и да е друга професия. На пък магията на големия екран да предадеш на наследниците си, е велико. Е, американската актриса Ума Търман знае какво е. Две от трите й деца вече вървят уверено по нейния път. Става дума за сина й Левон Търман-Хоук и голямата й дъщеря Мая Хоук. Любопитен най-вече за светските медии бе фактът, че през май 2023-а Ума се появи на фестивала в Кан с нов елегантен кавалер. Запознати обаче веднага отбелязаха, че това е порасналият й син Левон.

21-годишният младеж грееше усмихнат до звездната си майка, а двамата бяха гости на премиерата на новия филм на Джони Деп Jeanne du Barry. Левон вече има зад гърба си няколко изяви на големия екран. През 2018-а се снима в Blackout, после последваха негови участия в още няколко продукции. Светската изява в Кан бе повод на пресата да отбележи, че дъщерята на 53-годишната Ума – Мая Хоук, също се изявява в киното и критиците й вещаят добро бъдеще. Именно в Кан се очакваше тя да представи новия си филм „Астероиден град“. Продукцията е дело на режисьора Уес Андерсън.

Има два основни факта около биографията и творческия път на родената през 1970 г. Ума Търман. Първият е свързан с нерадостното й детство, а вторият със сравнително бързия й успех в киното. Може би тези два факта в известна степен си противоречат. Бащата на Ума е експерт по източни религии и преподава в Колумбийския университет. В известен период от живота си е живял като будистки монах, познава лично Далай Лама. Говори се дори, че Далай Лама е гостувал в дома на семейство Търман. Именно бащата Робърт Търман дава името на щерка си, което всъщност е име на индийска богиня и означава „даваща блаженство“.

Майката на Ума, която е от шведски произход, по професия е психотерапевт, но пък се изявява на модния подиум. Така че артистичността си малката Ума вероятно е наследила по майчина линия. Хроникьорите отбелязват факта, че майката е доста ексцентрична натура и известно време е живяла в компанията на хипитата от 60-е години.

За детството на Ума Търман не могат да се прочетат кой знае колко неща. Написаното обаче дава основание да се смята, че детските години на Ума не са от най-щастливите. В училище тя има проблеми дори с името си, което съучениците й трудно възприемали. Не се славела и като първа красавица, напротив – била обект на насмешки заради високия си ръст и големия номер обувки, които носела. Въпреки това обаче талантът си е талант. Тя започва са се изявява в училищни пиеси. Не завършва гимназия и на 15 години заминава за Ню Йорк с решението да стане актриса. Успява, при това сравнително лесно и бързо, като в началото преминава през модния подиум като модел. Това й отива, защото е красива и привлекателна дама.

Дебютът й в киното е през 1988 г. във филма „Дилемата на Джони“. Вероятно там забелязва екранното й присъствие режисьорът Тери Гилиъм, която същата година я взема за снимки в „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Пак през 1988-ма Ума се появява вече и в по-сериозно заглавие като „Опасни връзки“ на режисьора Стивън Фриърс. В ролята на Сесил дьо Воланж младата актриса блясва и като секссимвол. В ролята на съпруга на Артър Милър талантът на Ума е забелязан и в продукцията „Херни Джун“ през 1990 г. Лентата буквално взривява цензурата и е обявена за откровена порнография, но в същото време затвърждава възприемането на Ума като секссимвол в киното.

През 1993 г. Търман се появява в още два филма – „Лудото куче и Глория“ заедно с Ръбърт де Ниро, и в не толкова успешния „Дори каубойките плачат“. За ролята си в него Ума е номинирана за „Златна малинка“ за най-лоша актриса.
Идва годината на Ума Търман. Легендарният Куентин Тарантино кани Ума за участие в „Криминале“. Ролята на Миа Уолъс пасва едно към едно на актрисата и тя заслужено е номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА – трите най-престижни кино награди. Всъщност въпросната Миа във филма е съпруга на гангстер, която не се притеснява от охолния си начин на живот и скъпата дрога. Филмът през 2004 г. се превръща в световна сензация.

През 2002 г. ролята й на Деби Милър в „Истерична слепота“ й носи награда „Златен глобус“.
Нов връх в кариерата й е участието в друг филм на Тарантино – „Убий Бил“. Първата му част излиза през 2003 г. а Ума е в ролята на Беатрикс Кидо с псевдонима Черната мамба. В този филм Търман е и сценарист заедно с Тарантино, който не крие пристрастията си и обявява актрисата за своя творческа муза. Година по-късно се появява и втората част на филма. Двете части на продукцията й носят куп награди, сред които „Сатурн“ и „Емпайър“ за най-добра актриса, както и номинации за „Златен глобус“, БАФТА и „Сателит“.

През 2005 г. Ума взема ролята на Ула Хансен във филма „Продуцентите“. Любопитното е, че тази роля е предложена първо на Никол Кидман, но тя отказва. Успешни са превъплъщенията на Търман и в „Бел Ами“ от 2012 г. и „Нимфоманка“ през 2013-а, драма, дело на режисьора Ларс Фон Триер, който е и сценарист (вж. отделно филмографията на актрисата).
Сред участията на Ума през 2022/2023 г. е ролята й на бизнесдама в сериала „Подозрение“.

Личният живот на Търман не е кой знае колко пъстър и интересен. Тя има брак с партньора си от филма „Гатака“ Итън Хоук, от когото има син Левон и дъщеря Мая. Преди това пък е двойка с актьора Гари Олдман. Той обаче си пада много по пиенето и Ума не издържа на постоянните му скандали и изцепки. Живяла е известно време с бизнесмена милионер Арпад Бюсън, от когото има момиченце.

Пресата естествено не пропуска да отбележи и факта, че макар да са близки с Тарантино и да си имат доверие, не всичко между двамата в професионалния им път е гладко. Така например по време на снимките на „Убий Бил“ Ума настоява в една от сцените да бъде заместена от каскадьор. Става дума за сцена, в която тя трябва да управлява автомобил с висока скорост. Режисьорът не се съгласява, в резултат на което Търман катастрофира тежко и дълго време след това изпитва болки в различни части на тялото си. Въпреки това по-късно признава, че е простила на Куентино за това му решение.

Освен това споделя, че ролята й в този филм е сред най-добрите, които й носят удоволствие, а и предизвикателство, тъй като се превъплъщава в същинска машина за убиване в името на справедливото отмъщение. Което обаче никак не се връзва с нейно откровение по време на телевизионна изява: „Най-голямата вреда, която човек може да си причини – да се ядосва на някого…“
Кога ли казва истината?...