Dune / Дюн (1984)

Планетата Аракис, известна още като Дюн, година 10 191. Арена на борбата между злото и благородството, светът на най-фините и опасни интриги. Гигантски пясъчни червеи, дълги една миля, пазят безценно съкровище - подправката меланж, която ви позволява да пътувате през пространството и времето. Който контролира подправката, контролира вселената.

Хората от Дюн очакват идването на Месията, който ще ги поведе в свещена война срещу злата династия Харконен. И Месията се появява. Това е младият Пол Атридес (Кайл Маклоклан), синът на херцог Лето (Юрген Прохнов), който е коварно убит от харконите с одобрението на императора. Пол е на велика мисия, която завинаги ще промени съдбата на цялата галактическа империя.

Това не е дословна адаптация на произведението на Франк Хърбърт, а интерпретация на фентъзи шедьовър в специфичната визия на Дейвид Линч. За филм от 1984 г. е впечатляващ: декорите, костюмите, космическите кораби, гигантските червеи, навигаторите, специалните ефекти) и не на последно място актьорският състав. Трябва да се отбележи, че лентата е визия на Дейвид Линч. Може и да е трудно за човек, който не е чел "Дюн", да се оправи веднага, но това е илюзия.

Версията на режисьора е самостоятелно произведение, базирано на класиката. Атмосферата на нереалност, дори сюрреализъм, дори известна мистичност, усещането на места, че е извън въображението, както гласи слогана, присъства. Присъствата и много фини моменти, много дребни детайли, които карат този свят да се изпълни със смисъл, да стане истински.

Много от диалозите просто са цитати от книгата. Филмът е уникален, не е без недостатъци, но си заслужава гледането. Инвестирано е в него пари, но и много творчество, като в краен резултат се е получила интересна вселена. Би било интересно да видим новата филмова адаптация на "Дюн" в съвремието, с технологичните възможности и ефекти, но дали това няма да е хлъзгавият път на римейковете, които в светлината на тенденциите в киното са много опасни, и могат да превърнат даден шедьовър в истински провал.