Джак Никълсън

Джак Никълсън – големият актьор с малките тайни

… Той е велик актьор. Няма кой да го оспори. Той е милионер. Има повече от 400 милиона долара в банковите си сметки. Това също е факт. Дълги години в киното той е секс идол. За него казват, че е имал любовни връзки с близо 2000 жени.
Има пет официално признати деца от четири жени. Любопитно е, че всичките му наследници твърдят, че той е страхотен баща. Обича изкуството, не само киното – колекционира картини, притежава оригинални платна на Пабло Пикасо.

На екрана почти винаги е особен персонаж в уникални и предизвикателни роли – психопат, злодей, престъпник. Лош. Такива образи му отиват повече от всички останали.
През 2022-ра навърши 85 години и се бе оттеглил в луксозното си имение за отшелнически живот. Вероятно за да си почине от лудите млади години, които освен с кино са преминали в неспирни купони, секс, наркотици и алкохол.

Той е голям, а за неговия живот и творчество се знае почти всичко. Ако има тайни, те са наистина малки.
Той е Джак Никълсън, с начало на визитката американски актьор, сценарист, продуцент, писател.
В CV-то му има още нещо уникално – той държи рекорда по номинации за престижните награди „Оскар“. 12 цифром и словом.
Няма друг като него.

И не се знае дали ще има, колкото и богато на знаменитости да е американското кино през годините. И понеже започнахме с Оскарите, редно е да кажем, че той има три статуетки. Двете са за най-добра мъжка роля – в „Полет над кукувиче гнездо“ от 1975 г. и „Колкото толкова“ от 1997 г.
Призът „Оскар“ за най-добра поддържаща роля му е присъден за лентата „Думи на обич“ от 1983-а.
Към тези отличия и номинации добавяме и 6 награди „Златен глобус“.

А че Джак Никълсън е особняк, особняк е, при това не само с образите, в които се превъплъщава на големия екран. За първия си „Оскар“ той изпълнява ролята на Рандъл Макмърфи в един наистина гениален роман на Кен Киси.
Действието се развива в психиатрична клиника, а героят на чешкия режисьор Милош Форман – Макмърфи, се прави на болен, за да се измъкне от затвора.

Ролята пасва идеално на Никълсън и „Оскар“-ът съвсем не е случаен.
Всъщност според мнозина наблюдатели филмовата версия на романа е дори по-сполучлива от самото произведение на Киси.
Това твърде рядко може да се чуе за някой филм. Най-вече поради факта, че двете изкуства работят с различни изразни средства.

Лентата обаче, особено с перфектното изпълнение на Никълсън , поражда и много вечни въпроси: например светът на тази психиатрия не прилича ли по нещо и на нашия реален свят, в който се лутаме?
И нима тези психично болни герои не са образи – метафори и символи на различните човешки характери? Какви са нормите в това затворено общество и те не се ли пренасят по някакъв начин и върху живота зад стените на болницата?

Може би и поради отличната режисура, и поради тези повдигнати въпроси „Полет над кукувиче гнездо“ от 1975 г. получава цели пет награди „Оскар“ – за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля, главна женска роля и адаптиран сценарий.
Неслучайно Американският филмов институт класира тази лента в листата на най-великите филми на всички времена.

И преди да продължим с филмовата кариера на Джак Никълсън, нека кажем нещичко, което не е убягнало от интереса на светските хроникьори. Любопитен факт е произходът на актьора.
Чак през 1974 г., когато е на 37 г., Джак научава, че смятаната от него за сестра Джун Франсис Никълсън, вариететна танцьорка, му е родна майка.

Става така, че той е отгледан от баба си и дядо си, а така и не става напълно ясно кой точно е биологичният му баща.
Джун пък твърди, че има в кръвта си ирландски, английски и холандски корени. Когато узнава истината – а това става в една медийна публикация, Джак естествено е стресиран.
Той обаче бързо преодолява шока, защото се е отдал вече изцяло на кариерата си в киното и няма време да се разсейва с такива подробности. Е, по-късно животът така го завърта, че се разсейва с жени и алкохол, но това е друга тема…

А актьорската му дарба проличава още от ученическите години – в училището, в което учи, е избран единодушно за клоун на класа. Това става през 1954 г.
Интересен факт е, че Никълсън не започва направо с игрално кино, а минава през анимацията. Когато се озовава в Холивуд, той работи известно време за известните аниматори Уилям Хана и Джоузеф Барбера. Те му предлагат постоянна работа, защото откриват таланта му, но той не приема.

Влече го актьорската професия. Дебютът му на големия екран обаче не е впечатляващ. През 1957 г. той се снима в един нискобюджетен и слаб сериал - The Cry Baby Killer, и макар да изпълнява главната роля, не впечатлява с нещо особено. Пробивът обаче така или иначе идва, макар и след 12 години. Във филма „Волният ездач“ на режисьора Денис Хопър от 1969 г.

Джак вече е в стихията си. Там той се превъплъщава в ролята на алкохолизиран адвокат – Джордж Хансън, и съвсем логично идва и първата му номинация за „Оскар“ – за най-добра поддържаща мъжка роля.
Партньори на Никълсън са Денис Хопър и Питър Фонда, което превръща лентата във всепризната класика – филм за мечтите на младостта, свободата и бунта през 60-те години.

През 1970 г. Никълсън е номиниран за най-добра мъжка роля във филма „Пет леки пиеси“ от 1970 г.
Още няколко ленти му носят номинации за престижните филмови награди – „Червените“, „Честта на фамилията Прици“, Ironweed, „Думи на обич“.
Междувременно на филмовия фестивал в Кан Джак Никълсън е удостоен с приза за най-добър актьор за участието му във филма „Последният детайл“. За „Китайският квартал“ пък прегръща Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.

Сред най-популярните ленти с Никълсън са още „Пет леки пиеси“ от 1970 г. и „Сиянието“ по романа на знаменития Стивън Кинг. Първият филм има 4 номинации за „Оскар“ и също е сочен за класика в жанра.
В него главният герой Робърт броди по пътищата и търси своето място под слънцето, като зарязва една черна работа и се захваща с друга.
Втората лента е режисирана от Стенли Кубрик и често е определяна като „впечатляваща симфония на ужаса“ – нещо типично за стила на Стивън Кинг. Тук Никълсън също блести, макар да не взема „Оскар“ за тази роля. (вж. отделно филмографията на актьора).

Има естествено и един филм, който се превръща в емблема за масовия кинозрител. Емблематична е ролята на Никълсън в екшъна „Батман“ от 1989 г. И макар в тази лента Джак да е отново лошият – Жокера, психопат и масов убиец, а тийнейджърите буквално да лудват по смелостта на главния герой (в ролята Майкъл Кийтън), Никълсън обира овации за ролята си.

Превъплъщението е перфектно дотолкова, че направо намразваш персонажа от екрана. Гримаси, усмивка, жестове – не само делата на този образ са отблъскващи. Хроникьори отбелязват, че само от участието си в този филм Никълсън е прибавил към банковата си сметка 60 милиона долара. Дай Боже всекиму, както се казва…

В едно свое интервю Джак признава, че двете му най-любими роли са в „Полет над кукувиче гнездо“ и „Батман“. Едва ли е случайно.
Никълсън няма да е Никълсън, ако не прояви и своя характер. Когато си успял, можеш да си позволиш всичко. Дори да откажеш предложение на велик режисьор като Франсис Форд Копола.
Може някому да не му се вярва, но Джак отказва офертата на Копола да изиграе ролята на мафиотския бос Майкъл Корлеоне във великта сага „Кръстникът“. После този персонаж е поверен на Ал Пачино.

И когато говорим за световните успехи на този актьор, не можем да подминем любопитния факт, че той подобно на други негови известни колеги получава и приза „Златна малинка“ за най-лош актьор. Това го сполетява през 1992 г. за участието му в Man Trouble и „Хофа“. И върхът на парадоксите – именно за „Хофа“ той получава и „Златен глобус“. Иди ги разбери американците…

Последната филмова роля на Джак е във филма „Как да разбера?“ от 2010 година. Три години по-късно актьорът обяви, че се пенсионира.
През 2022-ра се появиха писания в светските издания, че актьорът страда от тежка форма на деменция и въобще вече не знае нито кой е, нито какво е правил на млади години.

Възможно е да е така, но пък за този факт няма потвърждение, тъй като Джак живее отшелнически и не се появява сред хората. Казват, че за последно е видян на баскетболен мач на своя любим „Лос Анджелис лейкърс“ през 2021 г.
И ще завършим кратките бележки за този наистина знаменит актьор с едно негово откровение закачка: „Позволено е да лъжете двама души в живота: вашата приятелка и полицай“.

Вие преценете дали ще се възползвате от този ценен съвет, или не!