Андре Бурвил

Андре Бурвил – човекът, който се смее

… Когато през 1970 г. напуска този свят, цяла Франция скърби. Защото с него си отива една голяма и сърдечна усмивка. Усмивката на Андре Бурвил, един от най-големите комици в историята на френското кино. Наричали са го човекът смях. Може би съвсем неслучайно неговата съпруга Жана е споделяла пред медиите, че той се събужда сутрин с усмивка на лицето и заспива вечер с усмивка. Какъв по-добър начин да гледаш на света? Защо не го можем и ние днес?...

И ако повечето от световните актьори не пропускат да отбележат, че са учили сериозно този занаят, при Бурвил е точно обратното. В интервюта той неведнъж е споделял, че киното съвсем не е детската му мечта. Не е ходил на уроци по драматично изкуство, не е учил музика, въпреки че умее добре да свири на мандолина и хармоника.

Свири в местния музикален бенд на тръба и на акордеон в парижките кафенета. През 1940 година започва работа във вариете и често прави развлекателни програми за войниците. Талантът му е дарба от Бога. Затова оставя след себе си неповторими кинообрази, а филмите му са пълнели киносалоните не само във Франция, а и в цяла Европа.

Запознати казват, че успехите му на екрана се дължат на магнетичното му присъствие. Той, твърдят критиците, е изключително естествен пред камерата, а неговите персонажи пленяват публиката, защото са еднакво смешни, забавни и в същото време миловидно трогателни. Те хем те карат да се смееш, хем да надникнеш и зад характерната ирония, която им привнася актьорът.

Наблюдателите често сравняват Бурвил с неговия екранен партньор Луи дьо Фюнес. Когато Бурвил напуска белия свят, Дьо Фюнес признава, че това е най-добрият партньор, който той е имал в киното и който никога повече няма да има. Критиците отбелязват, че Бурвил и Дьо Фюнес са всъщност противоположни персонажи на големия екран.

Луи е емоционален, дори прекалено, много пъргав и жив, изпълнен с енергия, докато Бурвил пък има способността като че ли да остава невъзмутим за всичко, което се случва около него. Този контраст е особено ярко изразен във филмите “Глупакът” и “Голямата разходка”.
Ако се върнем пак назад към детските години на актьора, ще видим, че тази негова простота, която блика от екранните му образи, е може би вродена.

Дори името Бурвил е псевдоним – рожденото му име е Андре Закари Рембур. Бурвил пък е име на нормандско село. Той си избира този артистичен псевдоним най-вече заради това да покаже връзката си с потеклото, от което произхожда.
И понеже вече стана дума, че Андре не е мечтал за големия екран, да споменем, че като малък работи в пекарна и разнася хляб и сладкиши. Това му доставя удоволствие и удовлетворение.

Когато пък вече е с блясъка на кинозвезда, продължава да живее скромно в своята ферма, в която сам се грижи за поддръжката на цветята и градината. Карал е скромен автомобил, който с нищо не се забелязва. Никога не е имал прислуга, обичал е дори сам да върти кулинарията в кухнята. Обича да се шегува с фразата „Красивите жени намират в мен симпатично безобразие”.

Типично в негов стил. Признава, че негов кумир в киното е Фернандел.
Преди да се появи в Седмото изкуство, свири с акордеон в шансоните на певицата Борда по време на нейното турне из Франция. Автор е и на вариететни сценки. Първата му изява в киното е във филма „Фермата на обесения“ през 1945 г., където се превъплъщава в образа на глуповат селянин. Две години по-късно го гледаме в „Не толкова глупав“ в ролята на Леон Менар.

Персонажът се оказва доста симпатичен на френската публика и този образ се появява в още два филма на режисьора Бартоломе – „Бял като сняг“ и „Сърце на длан“.

Сред по-известните филми на Бурвил са още „Огледалото с двете лица“, „Цялото злато на света“, „Клетниците“, „Тримата мускетари“, „Червеният кръг“, „Гърбушкото“, „Голямата каса“ (вж. отделно филмографията на актьора).
Епизод от личната си житейска съдба пък Бурвил пресъздава с образа във филма „Преминаване през Париж“.

Самият той бяга от немски плен по време на войната и в тази продукция на практика пресъздава собствените си преживявания. Твърди се, че това е една от най-добрите му роли. Иначе в най-добрите си филми си партнира освен с Луи дьо Фюнес още с Жан Габен, Мишел Морган, Жан Маре…