Cronaca di un amore / Хроника на една любов (1950)

Паола (Лусия Бо3е, която по това време е и Мис Италия '47) среща дългогодишния си любовник Гуидо (Масимо Джироти), докато вече е омъжена за богат предприемач и бизнесмен.

Старите чувства отново пламват, но както и преди, между тях е споменът за трагедията, която се е случила с техния общ приятел, и която всъщност ги е разделила преди години. Съпругът на Лучия е наел детектив, който да разнищи миналото на съпругата му, което ще доведе до неочаквани последствия за всички...

Ранното творчество на изключителния италиански режисьор, класик в световното кино и зад който стои цяла ера в новото екзистенциално кино, влиза в симбиоза с постепенно изчезващия следвоенен неореализъм. То незаслужено остава в сянка и се възприема като скромен пролог към "трилогията на отчуждението" - върхът на културното наследство на Антониони.

"Хроника на една любов", дебютът му, е приет хладно от съвременниците му, възпитани в прослава до този момент на работническата и градските нисша класа, които неочаквано са изправени пред възпяване на буржоазните тежнения, проблеми, объркване и копнеж на по-висшестоящата класа. Проблемите на пролетариата отстъпват постепенно място на парадоксалните чувства на заможните слоеве на обществото.

Още в дебюта на Антониони се виждат предпоставките за разработените по-късно черти на неговия артистичен стил - фотографски мизансцен, музика, неутрално звучаща към случващото се, разсеяна, мека светлина в кадъра... Слабостта на чувствата, отчуждението и умората от живота, стават лайтмотив не само на "Хроники на една любов", но и определят тематичния компонент на творчеството му за много години напред.

Въпреки факта, че филмите на режисьора никога не са се характеризирали с морализаторство и назидание, те винаги имат "двойно дъно" и в повечето случаи са отворени за свободна интерпретация. Развръзката на филма оставя главните герои да служат като ярък пример за неизбежността на възмездието, хвърлят ги "под колелата" на престъпните им намерения. По-късно в интервю Антониони ще се изкаже така за първите си ленти: "В моите филми няма нищо друго, освен това, което чувствате".