Bir zamanlar Anadolu'da / Имало едно време в Анадола (2011)

Животът в малко градче е като път през степта – усещането, че зад следващия хълм ще се покаже „нещо ново и различно” се губи в неизменно сходните, заострени, изчезващи или безкрайни влачещи се друмища...

Въпреки че духът на Чехов витае във филма, не сюжетът трябва да следите, безбройните и наглед несвързани детайли, които хвърлят светлина не само върху престъплението в центъра на историята и мотивите за него. Всеки един от героите, които се събират за разгадаването на случая, е много по-дълбок и впечатляващ, отколкото на пръв поглед внушава обикновеният му външен вид. Крайният резултат е забележителен, не с амо що се отнася до образите, но и защото предс тавлява задълбочен и всепроникващ портрет на турското мултикултурно общество.

Да не забравяме и усета на Джейлан за осветление и постройка на кадъра – независимо дали става дума за натюрморти или пейзажни фрески, – познат ни от всичките му предишни филми. Конструирането на образите е не по-малко забележително – начинът, по който той използва природната картина на Анадола, спиращ дъха с мрачната неяснота в първата половина на филма, спомага за развихрянето на несъмнения му талант за осветяване на интериори и най-вече човешки лица.

В случая не става дума само за съвършена кинематография, макар филмът да е точно това, но по-скоро за художническия талант, който Джейлан демонстрира и като фотограф. Актьорският състав се вписва естествено в тези перфектно изрисувани портрети. Повечето от тях са професионални актьори, но успяват да изглеждат като истински, обикновени хора...