Жан-Пол Белмондо

Белмондо, или лошото момче на новата вълна френско кино

Няма да е пресилено да се каже, че смъртта на този човек през септември 2021 г. потопи в скръб цяла Франция.
Жан-Пол Белмондо си отиде на преклонна възраст – 88 г., а творчеството му на големия екран и в театъра го бе превърнало в една от емблемите на тази страна.
Неслучайно траурната церемония, запечатана на хиляди фотоси и камери, бе подобаваща като за президент.
Хиляди изпратиха актьора по последния му път, почетна рота гвардейци носеха ковчега, звуча националният химн „Марсилезата“, а сред VIP особите на първо място бяха президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът Жан Кастекс.
Макрон нарече Белмондо герой, преживял стотици превъплъщения на екрана.

Въпреки влошеното си здраве, на погребението се появи друга велика легенда на френското кино Ален Делон, който призна, че с Белмондо си отива и частица от самия него.
Знае се, че в доста дълъг период от време двамата големи актьори си съперничиха за първенството, но в същото време бяха и добри приятели.
Двамата зад камера оставиха знаменитата лента „Борсалино“.

Белмондо, който освен с ролите си на лошо момче и гангстер ще бъде запомнен с уникалната покоряваща усмивка, има в гена си човек на изкуството. Баща му е скулптор и макар това да няма нищо общо с киното, вероятно от него малкият Жан наследява обичта и към театъра, и към Седмото изкуство.

Като хлапе Белмондо не е сред отличниците в училище, дори напротив, повечето му оценки са средни и слабички.
Често се забърква в бели и три пъти е изключван от школото.
Но пък набляга на спорта като повечето тийнейджъри – тренира футбол, колоездене и бокс.
Между другото, той овладява тайните на бокса дотолкова, че попада и във френския национален отбор, а във витрината му има и няколко национални шампионски титли.
Когато обаче на един човек нещо му е дадено от Бога, то обикновено се развива, както става и с актьора.

Въпреки интересите си в областта на спорта Белмондо се записва да учи в Консерваторията театрално майсторство и това предопределя съдбата му, тъй като освен в киното той има и много роли на сцената.
На големия екран статистиците отбелязват около 80 ленти с негово участие, а в театъра има около 40 значими роли.
Наричат го лошото момче на френската нова вълна в киното.

Както обикновено става с най-знаменитите актьори, и при Белмондо има лента, която буквално го изстрелва в космоса.
За 27-годишния тогава Жан-Пол това е филмът на режисьора Жан-Люк Годар „До последен дъх“.
С него Белмондо става известен, а резултатът от това е, че заваляват покани и за негово участие в други филми, някои от които вече доста комерсиални.

Актьорът бързо печели симпатии и то не толкова заради ролите си – в началото повечето на авантюристи или циници, колкото за начина си на превъплъщение в тях.
Той стои еднакво добре на екрана и като сериозен персонаж, и като актьор, натоварен с комични функции.
Добре сложен е физически и е сред актьорите, които в почти всички случаи изпълняват сами каскадите във филмите си.
Тази закалка явно иде от спорта.

Трябва да се отбележи, че в жизнения му път има и доста тежки моменти.
Един от тях е, когато актьорът губи най-голямата си дъщеря (актьорът има 4 деца от два брака).
Тогава тя е на 40 г. и загива нелепо при пожар в парижкия си дом. И тук идва космическата сила на актьора.
Същата вечер той има представление в театъра и се качва на сцената. Само той е знаел какво преживява в този съдбовен миг…

През 2001 г. пък Белмондо получава тежък инсулт, който сковава дясната половина на тялото му, а актьорът губи и говора си.
И отново проявява тази мъжка сила на характера и темперамента, за да успее да се възстанови, въпреки преценката на лекарите, че може въобще да не оживее. 6 години след този инцидент Жан-Пол се завръща в киното с лентата „Мъж и куче“.

И понеже вече стана дума за екранното му партньорство с Ален Делон, ще споменем за филма „Борсалино“, който се появи на екраните през 1969 г. Двамата големи се превъплъщават в ролите на съперници за любовта на една и съща жена, като в същото време вършат мръсните поръчки на босове на мафията.

Не по-малко известна лента е „Професионалистът“ от 1981 г., в който Белмондо изпълнява ролята на френски таен агент.
Филмът е напрегнат като сюжет и развитие и много интригуващ, а актьорът сам прави всичките си каскади (вж. отделно филмографията на Белмондо).

В едно от интервютата си Белмондо споделя, че още като 10-годишен е влизал в „кожата“ на Гари Купър и Хъмфри Богарт, а на майка си, която го е водила на кино, казвал, че иска да стане клоун.
Малко по-късно пък, пак като хлапе, обичал да прескача от балкон на балкон.
Сред любимите му автори в младежките години бил Жюл Верн.

Любопитен факт е, че през есента на 2018 г. в България излезе от печат и биографията на актьора със заглавие „Хиляда живота струват повече от един“.
В нея присъства и един от любимите цитати на актьора-легенда: „Ако една жена се предаде твърде лесно, после организира съпротива с диверсионни методи“.
Ами сигурно е прав, човекът…