Жан Рено

Жан Рено, или за обичта към Елвис, „Милан” и големите роли в киното

През май 2023 г. нашумя за пореден път името на българската актриса Мария Бакалова. Всеки киноман знае коя е тя. По неин адрес у нас се изписаха стотици статии, които буквално я разпънаха на кръст. Оценките за нея бяха от „Осанна” до „Разпни я”. Докато някои я засипваха със суперлативи, други откровено я наричаха абсолютна бездарница. Но тези оценки на критиката не са изненада, особено в България. Може много хора да не я харесват, но фактите са на нейна страна – тя е първата и до 2023 г. единствена българска актриса, номинирана за най-престижните кинонагради в света – „Оскар”, „Златен глобус” и приза на БАФТА. Получава номинациите за ролята си на Тутар Сагдиев в комедията „Борат 2”.

Защо говорим сега за нея ли? Има си причина. Тъкмо през май 2023 г. Бакалова обяви пред медиите, че се снима в един филм заедно с голям френски актьор. Става дума за Жан Рено. Съвместното им участие е в екшъна Birdseyе. В тази модерна продукция Мария се превъплъщава в ролята на младата рускиня Нина, превърнала се в добър шпионин на Владимир Путин в Щатите. Интригата обаче се заплита, когато нейна бивша любов, вече перфектен убиец, е изпратен, за да я ликвидира. Бакалова пък признава пред медиите, че винаги е мечтала да изиграе ролята на жена от нашия регион и няма търпение снимките да завършат, за да види крайния резултат.
Вероятно вече разбрахте, че малко по-дългото встъпление ще насочи прожекторите към едно много голямо име във френското, а и в американското кино – Жан Рено. Французинът с испански корени и рождено име Дон Хуан Морено-и-Хедерике Хименес се появява на бял свят в Мароко в семейство на емигранти през 1948 г. Ражда се в бедно семейство, избягало в Мароко от диктатурата на Франко. Майката на Жан е скромна жена, върши шивашки услуги, за да припечелва, но може би е заложила в гена на сина си любовта към театъра и киното, защото самата тя мечтаела да бъде актриса. Нещо, което не се е сбъднало. Но пък синът й успява. Бащата на Рено е работник в печатница и няма никакви интереси в областта на изкуството. Родителите обче не правят опит да спрат детето, а и майката почива твърде рано от тежко заболяване. Жан Рено изкарва военната си служба в Германия, но тъй като е решен да стане актьор, заминава в Париж, където се записва да служи в Националната гвардия. Това било по-лесен начин да вземе френско гражданство. Там попада в духовия военен оркестър, където се изявява като нелош музикант. Любопитен факт е, че по признания на самия Рено той се озовава във Франция със скромните 100 франка в джоба. Може само да се предположи как е живял, преди да извърви пътя към звездната слава. Само ще споменем, че преди да захване големите роли в киното, сменя няколко професии, между които митничар, счетоводител и шофьор.

В Париж Рено се включва в пътуваща театрална трупа, която обикаля страната. В киното се появява първо с роля във филма „Женско присъствие“, но става известен благодарение на поканата на големия режисьор Люк Бесон (тогава едва на 26 г.) за участие в научно-фантастичната продукция „Последната битка“ от 1983 г. Това всъщност е първият пълнометражен филм на Бесон, който разкрива един странен постапокалиптичен свят, наситен с много драма и мъчителни преживявания. Филмът не е лек за гледане, в него почти няма реплики, но е голямо изкуство.
Интересен факт е, че всъщност „Последната битка“ е първият знак от продължилото през годините творческо сътрудничество между режисьора и актьора. Още през 1985 г. Бесон прави „Метро“ отново с Рено, този път още с Изабел Аджани и Кристоф Ламбер. Някои наричат „Метро“ най-красивия филм на Люк Бесон. Той разкрива сблъсъка между два свята, като историята се завърта около изпечения касоразбивач Фред (в ролята Кристоф Ламбер), укриващ се в подземията на парижкото метро.

През 1988 г. Жан Рено отново се снима в продукт на Люк Бесон – този път „Безкрайна синева“. Това според статистиката е най-скъпият френски филм през 80-те години и е най-посещаваният. Бесон обаче обира суперлативите на зрители и критика с френско-италианския трилър „Никита“, появил се през 1990 г. В него Жан Рено е Чистача (Виктор). В ролята на младата наркоманка Никита е френската актриса Ан Парийо, а през 1994 г. Бесон и Рено правят трилъра „Леон“, също много позитивно посрещнат от публиката, в който французинът си партнира с Гари Олдман и Натали Портман. В тази продукция, характеризирана като култова, Жан се превъплъщава в ролята на наемен убиец в Ню Йорк, където съдбата го среща с малката Матилда (в ролята Натали Портман) и това коренно променя живота му.
В някои от изданията във Франция, а и Зад Океана, бяха лансирани заглавия от рода на „Холивуд нямаше да е същият без Жан Рено“. И с право. Популярността на този актьор естествено и логично надхвърля границите на Франция и изригва в Америка. Може би на първо място сред американските продукции с Рено е шпионският трилър „Мисията невъзможна“ от 1996 г. на режисьора Браян де Палма. В ролите освен Рено гледаме още Том Круз, Джон Войт и др. В този период Жан снима и в „Не умирай, Розана“ (1997 г.) и „Френска целувка“ (1995 г.).

Не можем да пропуснем още два гениални филма с Рено. През 1998 г. на екран излиза шпионският екшън „Ронин“ на режисьора Джон Франкенхаймър. В продукцията блясва и несравнимият талант на Робърт де Ниро. Напрегнатият сюжет се завърта около мисията на група опитни наемници, натоварени с опасна мисия за кражба на свръхсекретен куфар.
Две години по-късно излиза и „Пурпурните реки“ на режисьора Матийо Касовиц. В лентата Жан Рено изиграва ролята на полицейски комисар Пиер Ниеманс, детектив, който умее да разплита всякакви криминални загадки. Поредицата от убийства държат на нокти зрителя...
Няма да е справедливо да пропуснем още един хитов филм с Жан Рено. Става дума за нашумелия и у нас „Шифърът на Леонардо“, появил се на големия екран през 2006 г. Прдукцията е заснета по едноименния роман на Дан Браун, а в ролята на Робърт Лангдън е Том Ханкс. Рено играе образа на френския полицейски служител Безу Фаш. Той подозира, че убиецът в случката е Робърт Лангдън. Филмът е многократно излъчван и по родните телевизии (вж. отделно филмографията на актьора).

Що се отнася да отличията му от света на киното – Жан е удостояван три пъти с най-голямата френска кинонаграда „Сезар“ – и за главна, и за поддържаща роля. Член е на Ордена на Почетния легион, както и офицер на Ордена на литературата и изкуствата във Франция. Носител е на Почетен кристален глобус за цялостен принос към световното кино.
Извън киното светската преса обръща внимание на няколко факта за Жан Рено. Той има три брака. От първата си съпруга Женевиев, за която се жени през 1977 г., има дъщеря и син. Връзката обаче се разпада, тъй като актьорът се увлича в любовен роман с полския модел Натали Дишкевич. От нея той има отново две деца – син и дъщеря. Вторият брак се разпада през 2001 г. През юли 2006 пък Рено взема за жена британския модел от полски произход Зофия Боруцка, 23 г. по-млада от него, а свидетели на сватбата са неговите приятели Никола Саркози, по това време министър на вътрешните работи на Франция, и певецът Джони Холидей. И от третата си съпруга Рено има син и дъщеря.

Знайно е още, че Рено е голям фен на Елвис Пресли и на миланския футболен клуб „Интер“. Има и интересно хоби – произвежда зехтин. Пред медиите е признавал, че го прави, тъй като маслиновите дървета му напомнят за детството. Така е, големите могат да си позволят всичко…