Уилям Дефо

Уилям Дефо или Исус, когото църквата отрече

… В хрониките на 2024 г. той влезе като първата личност, удостоена със звезда в прочутата Алея на славата в меката на киното Холивуд. Тази чест популярният актьор получи на 68 години, 44 години след първата си поява на екрана. В завидната си творческа биография той има повече от 150 филма, а критиката е единодушна – този артист е в състояние да превърне всеки киноперсонаж в своя собствена личност. Той е Уилям Дефо!

Разбира се за неговата кариера ще кажем немалко подробности. Но достатъчно е да споменем няколко филмови заглавия с участието на Дефо, за да предизвикаме вниманието ви: „Взвод“, „Последното изкушение на Христос“, „Роден на 4 юли“, „Спайдър мен“, „Гранд хотел Будапеща“, „Аквамен“…

Роденият през 1955 г. Дефо е дете в многочленното семейство на здравни специалисти. Баща му е хирург и има добра лекарска кариера, а майка му е медицинска сестра. Сплотеното семейство се радва на 8 деца, като Уилям е шестото поред. Още от малък той проявява интерес към изкуството и определено няма намерение да се ориентира към медицината, където обаче става светило един от братята му, който специализира трансплантации. Дефо явно има друго призвание и творчеството му го доказва. В университета в Уисконсин, неговият роден град, той учи драматично изкуство, но пък не се дипломира. Напуска, за да се включи в една авангардна театрална трупа - Theatre X.

По-късно заедно с Елизабет Льо Комп, режисьорка, основават театралната компания The Wooster Group. Известно време партньорите са женени. Изявява се и на театралната сцена, но Седмото изкуство е онова, което го влече най-много и логично идва появата му на големия екран.

Режисьорът Майкъл Чимино го привлича за незначителна роля във филма Heaven's Gate от 1980 г., когато той е на 25. Става така обаче, че след финализиране на снимките кадрите с Дефо биват орязани. През 1983 г. Уилям се снима в „Гладът“ също с малка роля, а на следващата година в „Огнени улици“. През 1985 г. го гледаме в „Отмъщение в Ел Ей“.

Звездата му обаче изгрява във филма на Оливър Стоун „Взвод“ от 1986 г., където Дефо се превъплъщава в образа на Елиъс и за този свой персонаж получава номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Продукцията, която разказва история от Виетнамската война, е със скромен бюджет от 6 млн. долара, а приходите от излъчвания надхвърлят 140 млн. долара. В главните роли освен Дефо (сержант Елиъс) са още Чарли Шийн (войник Крис Тейлър) и Том Беринджър (сержант Барнс). Двамата сержанти командват взвода, но са съперници като личности със силни характери, а това влияе и върху войника Тейлър, който преживява дълбока вътрешна драма, опитвайки се да запази живота си.

На 59-ите „Оскар“-и произведението получава 8 номинации за статуетката, от които печели в 4 категории. Сред тях са за най-добър филм и най-добър режисьор. Продукцията има и „Златен глобус“ за най-добър филм. Освен за „Оскар“ за това свое превъплъщение Дефо е номиниран за най-добър актьор в главна роля за приза „Независим дух“.

През 1988 г. Уилям се снима в ролята на федерален агент Алън Уорд, който заедно с колегата си – агент Рупърт Андерсън (в ролята Джейн Хекмън), трябва да разнищят престъпление в криминалния трилър на режисьора Алън Паркър „Мисисипи в пламъци“. Филмът е добре приет от критиката и има 7 номинации за „Оскар“, като печели статуетката в категория най-добра операторска работа.

Същата година на екран излиза един филм, за който се говори и ще се говори и занапред. Няма как да не е така – режисьор е легендата Мартин Скорсезе, а продукцията стъпва на основата на гениалния роман на Никос Казандзакис със същото име – „Последното изкушение на Христос“. Когато романът се появява, църквата отлъчва Казандзакис. Реакциите към филма са разнопосочни.

В началото църквата отрича филма и го заклеймява, тъй като изопачавал вярата. Нещо повече – през 1988 г., когато върви излъчването на продукцията в парижкия театър „Св. Мишел“, католици запалват сградата, в резултат на което са ранени 13 души. Три години време отнема възстановяването на театъра. Още преди да е изгледал лентата, парижкият архиепископ Жан-Мари Кардинал Лъстигер осъжда филма, но същото в обратна посока прави и след атаката – казва, че извършителите са врагове на Христос…

Освен това в някои градове християнски общности организират масови протести. В резултат на това няколко големи киновериги отказват да излъчат филма, но пък по-късно се извиняват на режисьора Скорсезе за това, тъй като продукцията е значимо произведение на киноизкуството. Критиката обаче приема добре лентата и й дава висок рейтинг в класациите. В този оспорван и в същото време признат филм Дефо се превъплъщава в ролята на Исус и се справя много добре.

1989-а идва с поредното участие на Уилям Дефо – във филма на Оливър Стоун „Роден на 4 юли“. Макар да не сред актьорите с водещи роли (в основния персонаж гледаме Том Круз като Рон Ковик, ветеран от Виетнамската война), Дефо (в ролята на Чарли) заслужава внимание и поради факта, че продукцията е номинирана в 8 категории за „Оскар“, от които печели 2 статуетки, вкл. за най-добър режисьор на Стоун, и 4 награди „Златен глобус“.

Номинация за най-добър актьор в поддържаща роля получава Дефо за изпълнението си в образа на Боби Перу в романтичния трилър „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч от 1990 г. В образа на главния герой Сейлър Рипли влиза Никълъс Кейдж, а женският персонаж е поверен на Лора Дърн (в образа на Лула).

През 1992 г. режисьорът Роджър Доналдсън привлича Дефо за ролята на шериф Рей Долезал в трилъра „Бели пясъци“. На екрана той си партнира с Мики Рурк, Самюел Джаксън и Елизабет Мастрантонио. Две години по-късно вече гледаме Уилям в „Реална опасност“ на режисьора Филип Нойс и с участието на Харисън Форд.

Канадският писател Майкъл Ондатджи създава един много силен роман, удостоен с наградата „Букър“. Става дума за произведение, преведено и на български – „Английският пациент“. По него режисьорът Антъни Мингела прави едноименен филм, годината е 1996-а. Филмът има 9 награди Оскар (вкл. за най-добър филм, най-добра режисура и най-добра поддържаща женска роля на Жулиет Бинош) и 3 награди „Златен глобус“. Сюжетът отвежда към история от Втората световна война и в разказа освен тягостното усещане за безизходност пламва една трагична и обречена любов. Филмът с бюджет от 27 млн. долара носи приходи от 230 млн.

Разбира се в тези кратки бележки не можем да опишем цялото богато творчество на Дефо. Но от филмографията му няма как да пропуснем един популярен филм и сред малки, и сред големи – „Спайдър мен“ на режисьора Сам Рейми. В ролята на Спайдър мен е Тоби Магуайър, а Уилям Дефо е Зеленият гоблин. Лентата се оказва много печеливша – при бюджет от 139 млн. долара носи от приходи близо 850 млн. Годината е 2002-ра. Дефо участва и в следващите две части от поредицата – през 2004 и 2007 г.

Преди това обаче не можем да подминем още един култов филм – „Сянката на вампира“ от 2000 г. Той е с участието на известния и познат и у нас Джон Малкович. Сюжетът отвежда към история на снимачната площадка на известния филм на ужасите „Носферату - симфония на ужаса“. Изпълнителят на главната роля в този филм, на който вървят снимките, е загадъчна личност с името Макс Шрек (Уилям Дефо). Той се справя перфектно с ролята си , но се държи много странно с колегите си и с режисьора (в ролята Джон Малкович) и това поражда съмнение дали наистина не е вампир…

За това си много добро превъплъщение Дефо получава номинация в категорията за най-добър актьор в поддържаща роля за три достойни приза – „Оскар“, „Златен глобус“ и „Независим дух“. (вж. отделно филмографията на актьора).
От връзката си с режисьорката Елизабет Льо Конг има син, роден през 1982 г. През 2005 взема за съпруга италианската актриса Джада Колагранде. В бита си е известен с това, че е заклет вегетарианец, а в свободните от кино минутки тренира йога и вдига щанги.