Il bianco il giallo il nero / Белият, жълтият и черният (1975)

Забавна спагети уестърн комедия за това как бял крадец с прозвището Швейцареца (Джулиано Джема), японския псевдосамурай Сакура (Томас Милиан) и шерифа с прякор Черния (Илай Уолак) се опитват да освободят едно пони, подарък от японския император за японците в Америка, откраднато от индианците. В същото време тримата герои се опитват някак си да заработят и доста пари...

Филмът на режисьора просто не може да не привлече вниманието на публиката. Той е весела пародия на спагети уестърна, който определено заема място в дългата кариера на Серджо (В началната минута има забавна задявка с култови имена на филми от историята на спагети уестърна, която любителят на жанра няма как да не оцени).

Историята до голяма степен повтаря историята, разказана от друг Серджо (Леоне) във филма "Добрият, лошият и злият". Има трима герои, които неохотно се обединяват, за да намерят голяма сума пари, преминаващи от ръце в ръце. Един от тях е японец, лоялен на своя император, който наистина изглежда много забавен и е може би най-яркият от персонажите.

Героят му смята за свой самурайски дълг да намери откраднатия подарък на императора и да го върне на всяка цена. Вторият персонаж е весел лукав блондин (очевидна пародия на Клинт Истууд), който търгува с всякакви дребни грабежи и когато се натъкне на нещо голямо, няма да го пропусне. Третият герой е алчен шериф, който също не е против да вземе всички пари за себе си.

Филмът е забавен и дори злободневен, като осмива в частност не само спагети уестърна, но и такива човешки пороци като алчност, егоизъм и измама. Лентата си заслужава гледането и поради три други причини.

В нея участват трима актьори в главните роли, които показват много добре своите комедийни качества (Илай Уорак, Томас Милиан и Джулиано Джема). Саундтракът също е много добре разработен в различни весели композиции. Забавен, положителен и атрактивен филм.